Сийграм вдигна глава от списанието и примижа към Кемпър.
— Ако се намери риба, оцеляла от замърсяването тук, господин адмирал, то тя ще изглежда като мутант от някой евтин филм на ужасите и ще бъде два пъти по-отвратителна на вкус.
— Тъй като вие, господа, ме поканихте тук — каза Кемпър, — започвам да подозирам, че в причината има нещо непочтено.
Сандекър нито потвърди, нито отрече.
— Джо, просто се отпусни и се наслаждавай на чудесната природа. Забрави за няколко часа, че си завеждащ „Кадри“ във Военноморските сили.
— Няма да е трудно, когато си до мен. Ти си единственият от всичките ми познати, който говори снизходително с мен.
Сандекър се усмихна.
— Не можеш да изживееш живота си с мисълта, че целият свят целува задника ти. Просто гледай на мен като на полезна терапия.
— Надявах се — въздъхна Кемпър, — че съм се отървал от теб веднъж завинаги, когато се уволни. Сега, изглежда, си се върнал да ме преследваш като досаден амбулантен търговец.
— Разбрах, че са скачали от радост в коридорите на Пентагона, след като напуснах.
— Да кажем по-точно, че не се проляха сълзи след твоето оттегляне. — Кемпър бавно започна да навива стръвта си. — И тъй, Джим, познавам те от доста години, за да не надуша в случая някакво изнудване. Какво сте си наумили двамата с господин Сийграм?
— Търсим „Титаник“ — отвърна нехайно Сандекър.
— Сериозно? — Кемпър продължи да навива макарата.
— Сериозно.
Кемпър отново метна въдицата.
— От какъв зор? Да му направите няколко снимки за публична изява ли?
— Не. За да го извадим на повърхността.
Кемпър спря да навива. Обърна се и погледна Сандекър.
— „Титаник“ ли каза?
— Да.
— Джим, момчето ми, този път май наистина си пуснал котва. Ако очакваш да повярвам…
— Това не са празни приказки — прекъсна го Сийграм. — Нареждането за операцията по изваждането му идва направо от Белия дом.
Очите на Кемпър зашариха по лицето на Сийграм.
— Значи трябва да приема, че вие представлявате президента?
— Да, сър. Точно така.
— Не мога да не призная — рече Кемпър, — че си вършите работата по странен начин, господин Сийграм. — Ако бъдете така любезен да ми дадете някакво обяснение…
— Точно затова сме тук, господин адмирал, да ви дадем обяснение.
Кемпър се обърна към Сандекър.
— И ти ли си в играта, Джим?
Сандекър кимна.
— Да кажем, че господин Сийграм говори тихо и държи адски грамаден прът.
— Добре, Сийграм, имате думата. Защо е това увъртане и защо толкова спешно искате да извадите този стар запуснат кораб?
— Всяко нещо по реда си, господин адмирал. Първо на първо, аз съм ръководител на строго секретен отдел към правителството, наречен Секция „Мета“.
— Изобщо не съм чувал за него — каза Кемпър.
— Ние не фигурираме в нито един бюлетин на федералните служби. Дори ЦРУ, ФБР и УНБ не разполагат с никакви данни за работата ни.
— Нелегална организация за технологически съвети — вметна рязко Сандекър.
— Ние надхвърляме обикновената организация за технологически съвети — поясни Сийграм. — Нашите хора разработват футуристични идеи и после се опитват да ги приложат на практика в успешни функциониращи системи.
— Това би струвало милиони долари — рече Кемпър.
— Скромността не ми позволява да спомена точната сума на бюджета ни, господин адмирал, но егото ми ме заставя да призная, че разполагам с малко над десетцифрено число.
— Боже мой! — смотолеви Кемпър под носа си. — Казвате, че разполагате с повече от милиард долара. Организация от учени, за чието съществуване не знае никой. Вие възбудихте любопитството ми, господин Сийграм.
— Както и моето — язвително вметна Сандекър. — Досега търсехте помощта на НЮМА чрез канали на Белия дом, като се представяхте като президентски съветник. Що за макиавелски подход?
— Защото президентът нареди строги мерки за сигурност, господин адмирал, за да не изтече информация към Конгреса. Последното нещо, от което се нуждае неговата администрация, е лов на вещици от страна на Конгреса във финансите на секцията „Мета“.
Кемпър и Сандекър се спогледаха и кимнаха. И двамата гледаха Сийграм в очакване да чуят останалото.