— Точно така е — потвърди Сандекър. — Камерите на нашите подводници току се натъкват на разни предмети, изхвърлени от минаващи кораби. — Той посочи най-горната снимка. — Това е камбузна печка, намерена на дълбочина хиляда и двеста метра край Бермудските острови. Следващата е на блок на автомобилен двигател, заснет на хиляда и деветстотин метра, близо до Алеутските острови. И на двата предмета нямаше начин да определим времето на престоя им във водата. А тази пък е на самолет Груман Ф4Ф от Втората световна война, открит близо до Исландия на три хиляди метра. За него изровихме данни. На 17 март 1946 година поради изразходване на горивото лейтенант Щраус се е приводнил принудително в океана без никаква повреда.
Кемпър отдалечи следващата снимка на една ръка разстояние от очите си.
— Това пък чудо какво е?
— Това е заснето в момента на откриването му от „Сафо I“ по време на експедицията „По течението Лорелай“. Предметът, който отначало приличал на кухненска фуния, се оказа хорна. — Той показа на Кемпър снимка на инструмента, направена след реставрирането му от Воугъл.
— Това е корнет — поправи го Кемпър. — Казваш, че „Сафо I“ го е извадила?
— Да, от три хиляди и шестстотин метра. Лежал е на дъното от 1912 година.
Кемпър повдигна вежди.
— Да не би да ми кажеш още, че е от „Титаник“?
— Мога да ти покажа документирани доказателства.
Кемпър въздъхна и подаде обратно снимките на Сандекър. Раменете му увиснаха — стойка, издаваща изтощение и умора на мъж, който вече не е млад, мъж, който дълго време е носел на гърба си тежък товар. Той извади кутия бира от рибарската мрежа и издърпа халката на капака й.
— Какво доказват всички тези снимки?
Затворените устни на Сандекър се разтеглиха в лека усмивка.
— Доказателството е било пред очите ни в продължение на две години — тогава бе открит самолетът — но ние погледнахме съвсем през пръсти на възможностите. Е, разбира се, отличното състояние на самолета бе отбелязано, но нито един от моите океанографи не схвана значимостта на тези бележки. Истинските заключения си дойдоха на място едва когато „Сафо I“ извади хорната.
— Не те разбирам — безизразно рече Кемпър.
— Преди всичко — продължи Сандекър, — въпросният Ф4Ф съдържа деветдесет процента алуминий, а както знаеш, солената вода страхотно разяжда алуминия. Въпреки това самолетът, след като е прекарал в морето повече от четирийсет години, изглежда така, както в деня, в който е излязъл от завода. Същото е и с хорната. Тя е стояла под вода близо осемдесет години, а лъщи като дупе на пеленаче.
— Имате ли някакво обяснение? — попита Кемпър.
— Двама от най-кадърните океанографи в НЮМА вече обработват данните на компютри. Засега основната теория е, че това се дължи на комбинация от фактори: липсата на опустошителен морски живот на голяма дълбочина, ниска соленост или съдържание на сол на водата на дъното, ледените температури на дълбините и по-ниско съдържание на кислород, което забавя окисляването на метала. Един от тези фактори или всички заедно може би забавят разяждането на претърпелите корабокрушение кораби. Ще знаем повече ако и когато успеем да видим „Титаник“.
Кемпър остана замислен за миг.
— Какво искате от мен?
— Закрила — отвърна Сийграм. — Ако руснаците надушат с какво сме се заели, те ще опитат всичко, освен война, за да ни попречат и да заграбят бизания за себе си.
— Бъдете спокоен по този въпрос — каза Кемпър; гласът му изведнъж стана твърд. — Руснаците ще се позамислят, преди да окървавят ръцете си откъм нашата страна на Атлантическия океан. Операцията ви по изваждането на „Титаник“ ще бъде под закрила, господин Сийграм. Имате желязната ми дума за това.
Лека усмивка пробяга по лицето на Сандекър.
— Докато си предразположен към щедрост, Джо, да те питам какви са възможностите да наемем „Модок“?
— „Модок“ ли? — повтори Кемпър. — Той е най-добрият дълбоководен спасителен плавателен съд, с който разполагат Военноморските сили.
— Бихме могли да използваме и екипажа, който си върви с него — добави Сандекър.
Кемпър отърка студената бирена кутия по потното си чело.
— Добре, имате „Модок“ и екипажа му, плюс каквито още хора и оборудване ви е необходимо.
Сийграм въздъхна.
— Благодаря ви, адмирале. Много съм ви задължен.