Колинс неспокойно сви рамене.
— Откровено казано, сър, нямаме. Но ясно е, че това е случай, в който целта оправдава средствата. Аз лично смятам, че планът на Никълсън е страхотен. Отплатата от гледна точка на секретна информация би била направо смайваща.
— Ще ни струва доста скъпо — отбеляза президентът.
Никълсън се наведе напред.
— Повярвайте ми, сър, цената си заслужава.
— Лесно ви е да го кажете — отвърна президентът. — Вие и двамата нямате ни най-малко понятие за какво е Сицилианският проект.
— По това спор няма, господин президент — закима Колинс. — Той се пази в пълна тайна. Затова ни дойде като гръм от ясно небе, когато научихме за неговото съществуване от КГБ, а не от нашите сили за сигурност.
— Според вас доколко знаят руснаците?
— По този въпрос не сме напълно сигурни — отвърна Никълсън, — но малкото факти, с които разполагаме, сочат, че КГБ знае само кодовото име.
— Дявол го взел! — изропта тихо президентът. — Откъде може да е изтекла информация?
— Смея да предположа, че това е случайно изтекла информация — каза Колинс. — Моите хора в Москва щяха да надушат нещо, ако съветските разузнавателни аналитици смятаха, че са по следите на свръхсекретен американски отбранителен проект.
Президентът погледна Колинс.
— Откъде си сигурен, че проектът има нещо общо с отбраната?
— Щом като Сицилианският проект е тъй строго охраняем, както намекнахте, то на преден план изниква предположението за ново военно оръжие. И аз лично не се съмнявам, че в скоро време и руснаците ще стигнат до същото заключение.
— Не мога да не се съглася с разсъжденията на Колинс — вметна Никълсън.
— Които действат в наш интерес.
— Давай нататък.
— Ще подаваме на Съветското военноморско разузнаване сведения относно Сицилианския проект на малки порции. Ако лапнат въдицата… — Никълсън довърши мисълта си с жест на ръцете, показващ щракването на капан, — и тогава ние буквално ще притежаваме една от висшите съветски служби за събиране на разузнавателни данни.
Отегчена от човешкия говор, дребната хрътка на президента се протегна и кротко задряма. Замислен, президентът се загледа за известно време в животното, преценявайки наум вероятностите. Беше му мъчително да вземе решение. Имаше чувството, че забива нож в гърба на всичките си приятели от секцията „Мета“.
— Ще накарам човека, който оглавява проекта, да напише въвеждащ доклад — рече той накрая. — Никълсън, ти ще ми кажеш къде и как искаш да го получиш, така че руснаците да не заподозрат измамата. За всяка по-нататъшна информация, засягаща Сицилианския проект, ще се свързваш с мен и само с мен. Ясно?
Никълсън кимна.
— Лично аз ще уредя канала.
Президентът изглеждаше сломен и се отпусна в креслото си.
— Не искам да ви внушавам, господа — каза той уморено, — тъжния факт, че ако бъдем разкрити, всички ще бъдем дамгосани като предатели.
30.
Сандекър се наведе над голяма контурна карта на дъното на Северния Атлантик и продължи да върти показалката в ръката си. Погледна първо Гън, после Пит, който стоеше от другата страна на миниатюрния морски пейзаж.
— Едно не мога да разбера — заговори той след моментно мълчание. — Ако хорната може да послужи за указание, то „Титаник“ не се намира там, където се предполага.
Гън взе един тънък флумастер и направи малка отметка върху картата.
— Последното му местоположение, за което бе съобщено точно преди да потъне, е тук, на 41°46’N-50°14’W.
— А ти къде откри хорната?
Гън драсна още една отметка.
— Точното местоположение на надводната плаваща база на „Сафо I“ в момента, в който открихме корнета на Фарли, беше на шест мили на югоизток.
— Несъответствие с шест мили. Как е възможно?
— Имало е противоречиви доказателства относно местоположението на „Титаник“, когато е потъвал — поясни Пит. — Шкиперът на един от спасителните кораби, Маунт Темпъл, съобщил, че лайнерът се намирал много по на изток, като сведението му се е основавало на разположението на слънцето — далеч по-точно от предаденото от четвъртия офицер на „Титаник“ местоположение, направено без астрономически наблюдения веднага след като параходът се е блъснал в айсберга.
— Но корабът, който е качил оцелелите… мисля, че се казваше „Карпатия“ — възрази Сандекър, — се е движел към местоположението, дадено му от радиотелеграфиста на „Титаник“ и е влязъл в пряк контакт със спасителните лодки в порядъка на четири часа.