Выбрать главу

— Съществува известно съмнение, че „Карпатия“ действително е стигнала толкова бързо, както е уверявал капитанът му — отвърна Пит. — Ако е било така, то визирането на останките от корабокрушението и спасителните лодки може да е станало на няколко мили югоизточно от местоположението на „Титаник“, съобщено по радиото.

Сандекър безцелно почука по контура на картата.

— Това, господа, ни поставя между дявола и дълбокото синьо море, тъй да се каже. Дали да проведем нашето претърсване точно в района на 41°46’N-50°14’W? Или да заложим парите си на мястото на хорната на Греъм Фарли — на шест мили югоизточно? Ако загубим, един господ знае на колко акра недвижимо имущество на Атлантическия океан ще има да влачим подводните телевизионни камери, преди да се натъкнем на потъналия кораб. Ти какво ще кажеш, Руди?

Гън не се замисли.

— Тъй като нашата схема на претърсване със „Сафо I“ не ни доведе на или близо до обявеното местоположение на „Титаник“, предлагам да спуснем телевизионните камери в района на мястото, където открихме корнета на Фарли.

— А ти, Дърк?

Пит не отговори веднага. После каза:

— Давам гласа си за забавяне с четирийсет и осем часа.

Сандекър погледна нерешително над картата.

— Не можем да си позволим забавяне с един час, камо ли с четирийсет и осем.

Пит срещна погледа му.

— Предлагам да оставим засега камерите и да скочим направо към следващата стъпка.

— Каква е тя?

— Да спуснем управлявана от хора подводница.

Сандекър поклати глава.

— Неразумно. Една шейна с телевизионна камера, теглена от плавателен съд на повърхността, може да обхване пет пъти района за половината от времето, необходимо за бавнодвижеща се подводница.

— Не и ако определим предварително мястото на корабокрушението.

Лицето на Сандекър помръкна.

— И как предлагаш да извършиш това по-малко чудо?

— Ще издирим и най-дребното сведение, свързано с последните часове на „Титаник“, ще съберем оттук-оттам всички рапорти за скоростта, противоречивите данни за местоположението, водните течения, ъгъла, под който се е плъзнал под вълните, ще включим и мястото, където е лежал корнетът — изобщо всичко и ще пуснем тези сведения в компютрите на НЮМА. С малко повече късмет получените данни ще трябва да ни изведат право в „предния двор“ на „Титаник“.

— Това е логичен подход — призна Гън.

— Междувременно — вметна Сандекър — ще загубим два дни.

— Нищо няма да загубим, сър, а само ще спечелим — убеден отвърна Пит. — Адмирал Кемпър ни даде назаем „Модок“. В момента той е на док в Норфолк, оборудван и готов да отплава.

— Разбира се! — възкликна Гън. — „Сий Слъг“.

— Точно така — потвърди Пит. — „Сий Слъг“ е последен модел подводница на Военноморските сили, проектирана и построена специално за дълбоководни операции по изваждане и спасяване, и седи върху юта на „Модок“. След два дни Руди и аз можем да се озовем с двата плавателни съда над предполагаемия район на корабокрушението, готови да започнем претърсването.

Сандекър потърка брадичка с показалката.

— И после, ако компютрите са си свършили работата, аз ще ви подам точното местоположение на корабокрушението. Такава ли е картината?

— Да, сър, точно такава.

Сандекър се отдалечи от картата и се настани в едно кресло. После погледна решителните лица на Пит и Гън.

— Добре, господа, всичко е във ваши ръце.

31.

Мел Донър натисна звънеца на дома на Сийграм на „Чеви Чейс“ и потисна прозявка.

Сийграм отвори вратата и излезе на портата. Двамата си кимнаха мълчаливо, без обичайните сутрешни закачки и тръгнаха към паркираната до тротоара кола на Донър.

Сийграм седна в колата и се загледа унило през страничното прозорче; под очите му имаше тъмни кръгове. Донър включи на скорост.

— Приличаш на чудовището на Франкенщайн, преди да се съживи — каза Донър. — До късно ли работи снощи?

— Напротив, прибрах се рано — отвърна Сийграм. — Ужасна грешка; трябваше да поработя по-дълго. Тогава нямаше да остане много време за кавга между мен и Дана. Напоследък тя се държи толкова високомерно, че направо побеснявам. Накрая ми писна и се заключих в студиото си. Заспал съм на бюрото. Сега ме болят и такива части на тялото, за които не съм подозирал, че съществуват.