— Благодаря ти — рече Донър с усмивка.
Сийграм го погледна смаян.
— За какво има да ми благодариш?
— Задето постави още една тухла в решението ми да си остана ерген.
Двамата потънаха в мълчание, докато Донър си проправяше път през натовареното движение в този час на Вашингтон.
— Джийн — заговори най-подир Донър, — знам, че може и да се докачиш и ако искаш впиши ме в черния си списък, но ще ти кажа, че започваш да създаваш впечатление на самоизмъчващ се циник.
От страна на Сийграм нямаше никаква реакция, затова Донър продължи да настъпва.
— Защо не си вземеш отпуск за седмица-две и не заведеш Дана на някое тихо, слънчево място край морето. Махни се за известно време от Вашингтон. Изграждането на отбранителното съоръжение върви без засечки, а ние нищо не можем да направим относно бизания, освен да седим и да се молим момчетата на Сандекър от НЮМА да го извадят от „Титаник“.
— Аз съм нужен сега повече от всякога — заяви решително Сийграм.
— Само се заблуждаваш, за да гъделичкаш егото си. В момента нищо не зависи от нас.
По устните на Сийграм се появи лека усмивка.
— Ти си по-близо до истината, отколкото си представяш.
Донър му хвърли бърз поглед.
— Какво имаш предвид?
— Че нищо не зависи от нас — повтори равнодушно думите му Сийграм. — Президентът ми нареди да пусна сведения за Сицилианския проект на руснаците.
Донър отби към ръба на тротоара и слисан погледна Сийграм.
— Боже мой, защо?
— Уорън Никълсън от ЦРУ убедил президента, че като подаваме по малко сурови данни за проекта на руснаците, той можел да контролира една от техните висши разузнавателни мрежи.
— Не вярвам нито дума от това — рече Донър.
— Няма никакво значение дали вярваш или не — сопна му се Сийграм.
— Ако това, което говориш, е истина, какво ще извлекат руснаците от тия чопнати оттук-оттам сведения? Без необходимите подробни уравнения и изчисления на тях ще им трябват най-малко две години, докато сглобят работна теория на хартия. А пък без бизаний целият замисъл е безполезен.
— Те могат да построят експлоатационна система в порядъка на трийсет месеца, ако първи сложат ръце на бизания.
— Невъзможно. Адмирал Кемпър никога няма да го допусне. Той на бърза ръка ще прогони руснаците, ако те се опитат да ограбят „Титаник“.
— Я си представи — прошепна едва чуто Сийграм, — само си представи, че на Кемпър му бъде заповядано да се оттегли и да не предприема нищо.
Донър се облегна върху волана и се почеса по челото в недоумение.
— Да не би да искаш да повярвам, че президентът на Съединените щати работи за комунистите?
Сийграм уморено сви рамене и отвърна:
— Как мога да искам да повярваш в нещо, в което самият аз не вярвам.
32.
Павел Марганин, висок и внушителен в бялата си морска униформа, пое дълбоко от вечерния въздух и влезе в богато украсеното фоайе на ресторант „Бородино“. Съобщи името си на метрдотела и го последва към винаги запазената за Превлов маса. Капитанът беше заел мястото си и се бе зачел в дебела купчина документи, подвързани в папка. Той вдигна за миг глава, хвърли отегчен поглед за поздрав към Марганин и пак се наведе над съдържанието на папката.
— Мога ли да седна, господин капитан?
— Освен ако не искате да метнете салфетка върху ръката си и да разчистите масата — каза Превлов, все тъй увлечен в четивото си. — Естествено, че може.
Марганин си поръча водка и зачака Превлов да подхване разговора. След около цели три минути капитанът сложи настрана папката и запали цигара.
— Кажете ми, лейтенант, следите ли експедицията „По течението Лорелай“?
— Не с подробности. Просто преглеждам доклада и го препращам на вашето внимание.
— Жалко — рече високомерно Превлов. — Помислете си само, лейтенант, подводница, която е в състояние да измине хиляда и петстотин морски мили по дъното на океана, без нито веднъж да излезе на повърхността в продължение на близо два месеца. Нямаше да е лошо, ако съветските учени имаха половината от такова въображение.