— Съвсем очевидно е, че трябва да се погрижим бизаният изобщо да не стигне до Съединените щати — отбеляза маршал Тилевич.
Полевой забарабани с пръсти по папката със Сицилианския проект.
— Саботаж. Трябва да саботираме операцията по изваждането. Друг изход нямаме.
— Не бива да допускаме никакъв инцидент с международни последици — твърдо се противопостави Антонов. — Не може да има дори намек за намеса чрез открито военно действие. Не искам съветско-американските взаимоотношения да бъдат изложени на опасност за още една неплодотворна година. Ясно ли е?
— Но ние не можем да направим нищо, ако не проникнем в района на операцията по изваждането — настоя на своето Тилевич.
Полевой отмести поглед към Слоюк.
— Какви мерки са предприели американците, за да закрилят операцията?
— Крейсерът „Джюно“ с управляема ракета с ядрена мощ патрулира по двайсет и четири часа в полезрението на спасителните кораби.
— Може ли да взема думата? — обади се с известно високомерие Превлов. — След задълбочено обмисляне, другари, проникването в района е вече осъществено.
Антонов го погледна.
— Бихте ли се изразили по-ясно, капитане?
Превлов хвърли кос поглед към шефа си. Адмирал Слоюк му кимна леко в знак на потвърждение.
— Ние имаме двама тайни оперативни работника, които са включени в спасителния екип на НЮМА — поясни Превлов. — Изключително способни момчета. От две години насам те ни снабдяват с важни американски океанографски данни.
— Браво, браво! Вашите хора се справят добре, Слоюк — похвали го Антонов, но в гласа му не се долавяше сърдечност. — Трябва ли да приемем, капитане, че вие сте изработил план?
— Да, другарю Антонов.
Когато Превлов се върна в кабинета си, завари Марганин седнал свойски зад бюрото му. Във вида му имаше промяна. Той вече не изглеждаше онзи простоват, подмазващ се помощник, когото Превлов бе оставил само преди няколко часа. Сега от него се излъчваше повече сигурност, повече самоувереност. Това личеше и в очите му. Доскоро плахият му поглед бе заменен с твърдия поглед на човек, който знае какво прави.
— Как мина съвещанието, капитане? — попита Марганин, без да става от мястото си.
— Май вече спокойно мога да кажа, че скоро ще дойде денят, в който ще се обръщате към мен с „адмирале“.
— Трябва да призная — студено продължи Марганин, — че изобретателният ви ум е превъзхождан единствено от вашето его.
Превлов се изненада. Лицето му пребледня от овладян гняв, а когато заговори, не беше нужно човек да има изострен слух или въображение, за да долови вълнението в гласа му.
— Вие си позволявате да ме обиждате?!
— Защо не? Несъмнено, вие сте този, който представи на другаря Антонов факта, че благодарение на вашата дарба сте стигнал до целта на Сицилианския проект и операцията по изваждането на „Титаник“, а в действителност мой беше източникът, който ми предаде тази информация. Вие също така вероятно сте им казал за прекрасния ви план да измъкнете бизания от ръцете на американците. План, отново откраднат от мен. Накратко, Превлов, вие не сте нищо друго, освен бездарен крадец.
— Това вече е прекалено! — рече Превлов с леден глас, размахвайки пръст към Марганин. Но мигом след това се стегна и успя пак да се овладее — напълно, изискано, чисто професионално.
Марганин не каза нищо, само се усмихна с усмивка, студена като гроб.
38.
— Тайната беше дотук — каза Сийграм, подхвърляйки вестника върху бюрото на Сандекър. — Това е тазсутрешният брой. Няма и петнайсет минути, откакто го взех от щанда за вестници.
Сандекър обърна вестника и спря поглед върху заглавието на първа страница. Не беше нужно да чете по-нататък — там пишеше всичко.
— „НЮМА ще извади Титаник“ — зачете той на глас. — Е, поне няма да стъпваме като с котешки лапи отсега нататък. „Усилие на стойност мултимилиони долари, за да се извади корабокруширал лайнер.“ Трябва да признаеш, че от този материал става увлекателно четиво. „Осведомени източници съобщиха днес, че НЮМА провежда опит да извади КПК «Титаник», който на 15 април 1912 година се блъснал в айсберг и потънал насред Атлантическия океан, взимайки над хиляда и петстотин жертви. Това огромно начинание възвестява нова ера в дълбоководното изваждане на потънали плавателни съдове и е без паралел в историята на търсене на съкровища от човека.“