— Лов на съкровище за мултимилиони долари — свъси вежди Сийграм. — На президента ще му хареса това.
— Дори са поместили и моя снимка — отбеляза Сандекър. — Не си приличам особено. Сигурно са я извадили от архивите си — правена е може би преди пет-шест години.
— По-лош момент, здраве му кажи! — рече Сийграм. — Още три седмици… Пит заяви, че ще се постарае да приключи операцията след три седмици.
— Не затаявай дъх. Пит и екипажът му се занимават с тази работа от девет месеца; девет мъчителни месеца в борба с всяка зимна буря, която може да им прати Атлантическият океан, в опити да преодолеят всяка спънка, всяко злополучие, което им се яви. Цяло чудо е, че те постигнаха толкова много за толкова кратко време. И въпреки това още хиляда и едно непредвидени неща могат да се явят. Възможно е да има скрити пукнатини в конструкцията, които да разцепят корпуса, когато бъде отделен от морското дъно или пък дънната тиня тъй силно да е всмукала кила, че изобщо да не го пусне от прегръдката си. На твое място, Сийграм, не бих се изпълвал с плам, докато не видя как „Титаник“ минава на буксир покрай Статуята на свободата.
Сийграм изглеждаше засегнат. Адмиралът се усмихна на покрусения му вид и му предложи пура. Получи отказ.
— Но пък от друга страна — продължи утешаващо Сандекър, — той може да се появи на повърхността красив колкото си щеш.
— Това харесвам у вас, адмирале, че ту сте изпълнен с оптимизъм, ту сте лишен от него.
— Обичам да бъда подготвен за разочарования. Това облекчава болката.
Сийграм не каза нищо. Помълча известно време, после пак заговори:
— Значи да мислим за „Титаник“, когато му дойде времето. Само че пред нас все още стои проблемът с пресата. Как ще го разрешим?
— Много просто — безгрижно отговори Сандекър. — Ще постъпим така, както постъпва всеки пламенен народен избраник, когато съмнителната му репутация бъде разголена от гладните за скандали репортери.
— И как ще стане това?
— Ще свикаме пресконференция.
— Това е лудост. Ако Конгресът и обществеността подразберат, че сме хвърлили над три четвърти милиарда долара за тази работа, ще ни пометат като канзаско торнадо.
— Тогава ще играем покера на лъжеца и ще отрежем наполовина разходите по операцията за пред обществеността. Кой ще разбере? Няма начин да бъде разкрита истинската цифра.
— Пак не ми се нрави — упорстваше Сийграм. — Тия вашингтонски репортери са същински хирурзи, когато се стигне до дисекция на интервюирания по време на пресконференция. Ще ви нарежат на парчета като печена пуйка.
— Не става дума за мен — бавно рече Сандекър.
— А за кого? Положително не за мен. Аз съм малкият човек, който не е тук, нали не сте забравил?
— Имам предвид другиго. Някой, който не е осведомен за нашето задкулисно мошеничество. Някой специалист по потънали кораби, към когото пресата ще се отнесе с най-голямо внимание и уважение.
— И откъде ще изнамерите такъв образец на добродетелта?
— Страшно се радвам, че използва думата „добродетел“ — лукаво отвърна Сандекър. — Видиш ли, имах предвид жена ти.
39.
Дана Сийграм стоеше самоуверено зад катедрата и ловко отговаряше на въпросите на осемдесетината репортери, изпълнили залата на щаба на НЮМА. Непрекъснато усмихната, тя излъчваше доволния вид на жена, която е удовлетворена от себе си и знае, че ще бъде оценена. Беше облечена с пола портфейл с цвят на изпечена глина и плетена блуза с дълбоко шпиц деколте, умело подчертано с малък махагонов гердан. Беше висока, привлекателна и елегантна — външен вид, който веднага поставяше инквизиторите й в неизгодно положение.
В лявата част на залата се изправи белокоса жена и вдигна ръка.
— Доктор Сийграм?
Дана кимна грациозно.
— Доктор Сийграм, читателите на моя вестник „Чикаго Дейли“, ще искат да знаят защо правителството харчи милиони, за да извади един стар, ръждясал кораб? Не можеше ли тези пари да бъдат използвани за нещо по-полезно, да речем за подобряване условията на живот на бедните или за крещящата нужда от благоустрояване на крайни квартали?