— С удоволствие ще ви осветля по въпроса — каза Дана. — Преди всичко изваждането на „Титаник“ не е прахосване на пари. Бяха предвидени двеста и деветдесет милиона долара, а засега ние сме доста под тази сума и, ще добавя, много напред според програмата.
— Не смятате ли, че това са доста пари?
— Не, ако вземете предвид предполагаемата възвръщаемост. Видите ли, „Титаник“ е същински склад за съкровища. Изчисленията възлизат на над триста милиона долара. На борда му все още се намират бижутата и ценностите на пътниците — имуществото само в една самостоятелна кабина е равностойно на четвърт милион долара. После има и корабни приспособления, както и мебелировка и скъпоценна украса, някои от които може и да са оцелели. Един колекционер на драго сърце би платил в порядъка между пет и десет хиляди долара за единичен съд от порцеланов сервиз или за кристална чаша от салона за хранене на първа класа. Не, дами и господа, това е единственият случай, в който, извинете ме за израза, правителствен проект не е ограбил данъкоплатците. Ние ще извлечем печалба в долари и печалба в исторически творения на човека от една отминала епоха, а да не говорим за огромното богатство от данни за морската наука и технология.
— Доктор Сийграм? — обръщението дойде от висок мъж с изпито лице, от задния ред на залата. — Ние нямахме време да прочетем изявлението за пресата, което раздадохте в началото, затова, моля, бихте ли ни осведомили за механизмите на операцията по изваждането на парахода?
— Радвам се, че ми задавате този въпрос — засмя се Дана. — Най-сериозно, извинете ме за изтърканото клише, но въпросът ви, господине, ме подсети да ви покажа няколко диапозитива, които ще спомогнат да бъдат обяснени немалкото загадки, свързани с проекта. — Тя се обърна към кулисите на сцената. — Изгасете осветлението, ако обичате.
Залата се затъмни и върху екрана над и зад катедрата се появи първият диапозитив.
— Започваме с комбинация от над осемдесет снимки, подредени една до друга, за да покажем положението на „Титаник“ на морското дъно. За щастие той е изправен, с лек наклон наляво, което предоставя удобен достъп и възможност да бъде уплътнена пукнатината, дълга деветдесет метра, получена от айсберга.
— Как е възможно да бъде уплътнена толкова голяма дупка на такава огромна дълбочина.
Появи се следващият диапозитив и показа мъж, който държи нещо, наподобяващо на грамадна топка от мека пластмаса.
— В отговор на въпроса ви — заговори Дана, — това е доктор Еймос Станфорд, който демонстрира разработена от него субстанция, наречена „мокра стомана“. Както подсказва наименованието, мократа стомана, макар и разтеглива във въздух, се втвърдява до устойчивостта на стоманата деветдесет секунди след съприкосновението й с вода и може да се спои с метален предмет така, сякаш е заварена.
Последното твърдение бе последвано от вълна от шепот из цялата зала.
— На стратегически места около плавателния съд са спуснати кълбовидни алуминиеви резервоари с диаметър три метра, които съдържат мокра стомана — продължи Дана. — Те са конструирани така, че една подводница може да се прикачи за резервоара, подобно на процедурата по скачване на совалка към космическа лаборатория, и да се придвижи към работния обект, където екипажът насочва и впръсква мократа стомана чрез специален струйник.
— Как се изпомпва мократа стомана от резервоара?
— Ще го илюстрирам с друго сравнение. Огромното налягане на такава дълбочина действа върху алуминиевия резервоар като натиск на туба за паста за зъби и изстисква спойващата субстанция през струйника в отвора, който трябва да се покрие.
Дана направи знак за следващия диапозитив.
— Ето тук виждаме изрезка от скица на морето, изобразяваща надводните плаващи бази и подводниците, струпани около кораба на дъното. В операцията по изваждането са включени четири, управлявани от хора, подводни съда. „Сафо I“, подводницата, която, вероятно помните, бе използвана в експедицията „По течението Лорелай“, понастоящем натоварена със задачата да „закърпи“ десния борд на корпуса, разцепен от айсберга, и носа, разбит от котлите на „Титаник“. „Сафо II“ — по-новата и усъвършенствана подводница от аналогичен клас — ще уплътнява по-малките отвори, като отдушниците и страничните илюминатори. Подводницата на Военноморските сили „Сий Слъг“ има задачата да отстранява ненужните остатъци, между които мачтите, такелажа и кърмовия комин, паднал върху лодъчна палуба. И накрая подводницата „Дийп Фадъм“, собственост на нефтената компания „Уран“, която ще монтира предпазните вентили върху корпуса и кърмовата надстройка на „Титаник“.