— Моля ви, доктор Сийграм, бихте ли ни обяснили целта на вентилите?
— Разбира се — отвърна Дана. — Когато разбитият параход започне да се издига към повърхността, въздухът, който е бил всмукан във вътрешността му, ще започне да се разширява с намаляването на налягането върху външността му. Ако не бъде непрекъснато изпускано вътрешното налягане, твърде е вероятно „Титаник“ да се пръсне на парчета. Вентилите в случая ще предотвратят това гибелно произшествие.
— Значи НЮМА възнамерява да използва сгъстен въздух, за да издигне потъналия кораб, така ли?
— Да. Поддържащата плаваща база „Каприкорн“ има два компресора, които са в състояние да заменят водата в корпуса на „Титаник“ с достатъчно въздух, за да го издигнат нагоре.
— Доктор Сийграм? — долетя друг неопределен глас. — Аз представлявам „Сайънс Тудей“. Случайно научих, че налягането на водата там, където се намира „Титаник“, е над хиляда и триста килограма на квадратен сантиметър. Знам също, че най-обемният въздушен компресор, който съществува, може да подава само деветстотин килограма. Как смятате да преодолеете този диференциал?
— Главният агрегат на борда на „Каприкорн“ изпомпва въздуха от повърхността чрез заякчена тръба към вторична помпа, която е разположена в средната част на разбития кораб. На вид вторичната помпа прилича на радиален самолетен двигател с няколко бутала, излизащи лъчево от централната главина. И още, ние използвахме огромното налягане на морската бездна, за да задвижваме помпата, която е захранвана също така и от електричество, и от въздушното налягане, идващо отгоре. Съжалявам, че не мога да ви дам по-задълбочено описание, но аз съм морски археолог, а не корабен инженер. Но по-късно днес адмирал Сандекър ще бъде на разположение и ще отговори на техническите въпроси с по-големи подробности.
— А какво ще кажете за дънното всмукване? — продължи да настоява гласът от „Сайънс Тудей“. — След като толкова години е стоял забит в тинята, „Титаник“ няма ли да е сраснал с дъното?
— Ще е сраснал, наистина. — Дана направи знак за осветлението. Лампите светнаха и тя примигна няколко пъти от ярката светлина, докато разпозна накрая задалия въпроса мъж. Той беше на средна възраст, с дълга кестенява коса и с големи очила с телени рамки.
— Когато бъде изчислено, че корабът има достатъчно въздух, за да бъде повдигнат към повърхността, въздушният тръбопровод ще бъде откачен от корпуса и приспособен да вкара електролитен химикал, обработен от фирмата „Майърс-Ленц“, в дънната утайка около кила на „Титаник“. Получената реакция ще предизвика молекулите в тинята да се разпаднат и да образуват възглавница от мехури, която ще премахне триенето и ще позволи на огромния корпус да се изтръгне от всмукателните сили.
Друг мъж вдигна ръка.
— Ако операцията мине успешно и „Титаник“ започне да се издига към повърхността, няма ли вероятност да се прекатури? Четири хиляди метра е дълъг път за едно небалансирано тяло от четирийсет и пет хиляди тона да се задържи изправено.
— Прав сте. Съществува възможност да се прекатури, но ние възнамеряваме да оставим достатъчно количество вода в долните му трюмове, която да изпълнява ролята на баласт и да предотврати подобна вероятност.
Млада жена, с мъжки вид, стана и махна с ръка.
— Доктор Сийграм! Кони Санчес от „Фимейл Еминънс Уийкли“. На моите читатели ще им бъде любопитно да научат какви защитни механизми сте си изработили лично вие, за да съперничите всекидневно на егоистичните и твърдоглави мъже в област, в която те преобладават?
Публиката от репортери посрещна въпроса с неловко мълчание. Божичко, помисли си Дана, трябваше да го очаквам рано или късно. Тя излезе иззад катедрата и се облегна на нея с небрежна и доста предизвикателна поза.
— Отговорът ми, госпожице Санчес, няма нищо общо с темата.
— Значи се измъквате — продължи Кони Санчес с надменна усмивка.
Дана не обърна внимание на язвителната забележка.
— Преди всичко, намирам, че едва ли е необходим защитен механизъм. Моите колеги от мъжки пол уважават интелекта ми, затова приемат и мненията ми. Не е нужно да ходя без сутиен или да виря крака, за да привлека вниманието им. Второ, предпочитам да отстоявам позициите си и да се състезавам с колеги от моя пол, нещо, което съвсем не е странно, като имате предвид, че от петстотин и четирийсетте научни работника в състава на НЮМА сто и четиринайсет са жени. И трето, госпожице Санчес, единствените твърдоглавци, които имах нещастието да срещна през живота си, не бяха мъже, а от женската половина на човешкия род.