И двамата се засмяха. Знаеха, че ако някой от тях изпадне в беда, Ник Стамс би преместил и монумента на Вашингтон, за да му помогне. Докато колата се носеше по Индипендънс авеню към сърцето на Югоизточен Вашингтон, уличното движение ставаше все по-спокойно. След няколко минути прекосиха Деветнадесета улица, минаха покрай Арсенала и стигнаха медицинския център „Уудро Уилсън“. Спряха на паркинга за посетители и преди да влязат в болницата, Колвърт провери дали вратите на колата са заключени. Най-голямата неприятност, която може да се случи на един агент на ФБР, е да открие, че колата му е открадната и после вашингтонската полиция да я намери и да му я върне. Това бе най-сигурният начин да си осигуриш едномесечно дежурство при „кутията с лудите“.
Входът на болницата бе стар и мръсен, а коридорите — сиви и мрачни. Дежурната на рецепцията им съобщи, че Казефикис е настанен на четвъртия етаж, стая 4308.
И двамата агенти останаха изненадани от липсата на елементарни мерки за сигурност. Никой не поиска да се легитимират; можеха да се разхождат из цялата сграда, сякаш бяха от персонала. Никой не им обърна внимание. Вероятно това бе професионална деформация на агентите.
Асансьорът бавно и неохотно ги поведе към четвъртия етаж. С тях се возеха мъж с патерици и жена в инвалидна количка, които разговаряха спокойно, не бързаха за никъде и не се дразнеха от скоростта на асансьора.
Когато пристигнаха на четвъртия етаж, Колвърт попита за дежурния лекар.
— Мисля, че доктор Декстър си тръгна, но ще проверя все пак — каза сестрата и се отдалечи. Не всеки ден я посещаваха агенти на ФБР, по-ниският с чистите сини очи бе толкова красив.
Сестрата се върна заедно с доктор Декстър. Колвърт и Андрюз останаха изненадани. Представиха се. „Сигурно е заради краката“, реши Марк. За последен път бе виждал такива крака, когато петнайсетгодишен бе гледал Ан Банкрофт в „Абсолвентът“. Тогава за първи път се бе загледал в женски крака, след което не бе преставал да го прави.
На бялата й престилка бе закачена червена пластмасова табелка, на която пишеше: д-р Елизабет Декстър. Под нея Марк видя червена копринена блуза и елегантна пола от черен креп, която едва покриваше коленете й. Беше средна на ръст и толкова слаба, че изглеждаше крехка. Не носеше грим; очевидно нежната й кожа и тъмните й очи не се нуждаеха от помощта на козметика. В края на краищата това посещение май нямаше да е напразно. Бари не прояви никакъв интерес към красивата лекарка и поиска картона на Казефикис. Марк трескаво обмисляше началния си гамбит.
— Имате ли нещо общо със сенатора Декстър? — попита той, наблягайки леко на думата „сенатор“.
— Да, това е баща ми — равнодушно отвърна тя, явно свикнала с въпроса и доста отегчена от него и от агенти, които смятат това за важно.
— През последната си година в Йейл слушах една негова лекция — смело продължи Марк. Съзнаваше, че се изтъква, но Колвърт всеки момент щеше да свърши с картона на гърка.
— О, значи и вие сте учили в Йейл? Кога завършихте?
— През седемдесет и шеста, а право — през седемдесет и девета.
— Може и да сме се виждали там. Завърших медицина през осемдесета.
— Ако се бяхме виждали, доктор Декстър, аз нямаше да го забравя.
— Когато вие двамата от Йейл свършите да си разказвате биографиите — прекъсна ги Бари Колвърт, — позволете на един възпитаник на Средния запад да си свърши работата.
„Да — помисли си Марк, — Бари заслужава един ден да стане директор“.
— Какво можете да ми кажете за него, доктор Декстър? — попита Колвърт.
— Боя се, че много малко — отвърна тя, като взе картона на Казефикис. — Постъпил е по собствено желание с огнестрелна рана в крака. Раната бе инфектирана и изглеждаше, сякаш е била оставена така в продължение на седмица. Жалко, че не е дошъл по-рано. Тази сутрин извадих куршума. Както знаете, мистър Колвърт, при пристигането на пациент с огнестрелна рана сме длъжни незабавно да уведомим полицията. Така че телефонирахме на момчетата от Вашингтонското управление.
— Това не са нашите хора — поправи я Марк.
— Съжалявам — извини се формално доктор Декстър. — За лекаря всички полицаи са еднакви.
— И за полицая всеки лекар е лекар, но вие също имате специалности — ортопеди, гинеколози, невролози — нали? Надявам се, не искате да кажете, че приличам на ченге от вашингтонската полиция.