Стамс вдигна слушалката на червения телефон, който го свързваше директно с кабинета на директора.
— Ник Стамс от Вашингтонското бюро.
— Добър вечер — поздрави го тих, спокоен глас. Мисис Макгрегър, преданата секретарка на директора на Федералното бюро за разследване все още бе на своя пост. Говореше се, че дори Хувър се страхувал мъничко от нея.
— Мисис Макгрегър, бих желал заедно със специалните агенти Колвърт и Андрюз да се срещнем с директора, ако е удобно, разбира се. Утре сутринта, между девет и единайсет. В зависимост от резултатите от разследването тази вечер и рано сутринта, може да не го обезпокоя въобще.
Мисис Макгрегър направи справка с настолния бележник.
— В единадесет директорът ще отиде на среща с началниците на полицейските управления. Но ще дойде в кабинета си в осем и половина и до единайсет няма друг ангажимент. Ще ви запиша за десет и половина, мистър Стамс. Желаете ли да уведомя директора за предмета на срещата?
— Не, благодаря.
Мисис Макгрегър никога не настояваше и не задаваше друг въпрос. Знаеше, че след като се обажда Стамс, значи е важно. Той се срещаше с директора десетина пъти годишно, но по светски поводи и само три или четири пъти — по работа. Нямаше навика да губи времето на шефа си.
— Благодаря ви, мистър Стамс. Утре сутринта в десет и половина, освен ако не промените решението си.
Ник затвори телефона и погледна двамата агенти.
— Добре, ще се срещнем с директора в десет и половина. Бари, закарай ме вкъщи и след това се прибери. Утре сутринта ела да ме вземеш. Така ще имаме повече време да обсъдим подробностите. — Бари кимна. — Марк, върни се веднага в болницата.
Марк се бе унесъл. Представяше си как Елизабет Декстър върви към него по коридора на „Уудро Уилсън“; под бялата й престилка се подава червена копринена яка, а черната й пола се полюшва. Представяше си го с отворени очи и резултатът бе доста приятен. Усмихна се.
— Андрюз, какво смешно има в една заплаха за живота на президента? — попита Стамс.
— Извинете, сър. Току-що ми провалихте вечерта. Може ли да използвам собствената си кола? Веднага след като свърша в болницата, отивам на вечеря.
— Да, добре. Ние ще използваме дежурната кола и ще се срещнем с теб рано сутринта. Побързай, Марк. Дано ченгетата пристигнат преди закуска. — Стамс погледна часовника си. — По дяволите, вече е осем.
Марк излезе от кабинета леко ядосан. Дори полицаите да бяха пристигнали, със сигурност щеше да закъснее за срещата с Елизабет. Все пак можеше да й се обади от болницата.
— Бари, какво ще кажеш за претоплена мусака и бутилка рицина.
— Звучи екстра, шефе.
Двамата напуснаха кабинета. Стамс мислено отметна точките от плана си за вечерта.
— Бари, провери на излизане дали Аспирина е дежурен и му кажи, че днес няма да се връщам повече.
Колвърт се отби в криминалния отдел и предаде съобщението на Аспирина. Той решаваше кръстословица във „Вашингтон Стар“. Бе попълнил само три думи; явно го очакваше тежка нощ. Бари настигна Ник Стамс при синия форд.
— Да, шефе, работи здраво.
Спогледаха се; нощта нямаше да бъде лека. Бари седна зад волана, дръпна седалката назад и закопча колана. Насочиха се по Конститюшън авеню, минаха покрай Белия дом и продължиха към Източната магистрала и Мемориал бридж.
— Ако Казефикис наистина е попаднал на нещо, очаква ни адска седмица — каза Ник Стамс. — Сигурен ли е за датата на покушението?
— Когато при втория разпит измъквах подробностите, той повтори: Вашингтон, десети март.
— Хм, седем дни, не е много. Какво ли ще реши директорът?
— Ще предаде случая на Сикрет Сървис, ако от него въобще излезе нещо.
— Е, да сменим темата засега. Да си представим топлата мусака и да оставим утрешните грижи за утре.
Колата спря на светофара след Белия дом. Брадат, дългокос, мръсен младеж, който протестираше край резиденцията на президента, държеше голям плакат — „Внимание, краят наближава“. Стамс го погледна и кимна на Бари.
— Само това ни липсва тази вечер.
Минаха по магистралата под Вирджиния авеню и прекосиха Мемориал бридж. Черен линкълн ги задмина с над сто километра в час.
— Обзалагам се, че ченгетата ще го спипат — каза Стамс.
— Сигурно бърза за летище „Дълес“ — отвърна Бари.