Марк затвори телефона и се огледа, за да провери дали някой не е влязъл в стая 4308. Никой. Пусна още две десетачета и позвъни в Бюрото. Поли беше дежурна.
— Марк Андрюз е. Свържи ме, моля те, с мистър Стамс. Спешно е.
— Мистър Стамс и специален агент Колвърт излязоха преди четиридесет и пет минути — мисля, че тръгнаха за вкъщи, мистър Андрюз.
— Не може да бъде. Не може да бъде.
— Така е, сър. Видях ги да си тръгват.
— Можеш ли да провериш, за всеки случай?
— Разбира се, мистър Андрюз.
На Марк му се стори, че чака цяла вечност. Какво трябва да направи? Сам е, къде са останалите? Какво трябва да направи? Божичко, подобна ситуация не влизаше в учебната програма на Академията — агентите на ФБР трябваше да пристигат до двадесет и четири часа след престъплението, а не по време на извършването му.
— Никой не отговаря, мистър Андрюз.
— Благодаря, Поли.
Марк отчаяно вдигна поглед към тавана, сякаш търсеше съвет. Наредено му бе да не съобщава на никого за събитията от тази вечер, да не казва нито дума при каквито и да било обстоятелства преди срещата с директора. Трябва да намери Стамс; трябва да намери Колвърт. Трябва да намери някой, с когото да разговаря. Две десетачета. Позвъни на Бари Колвърт. Телефонът звънеше ли, звънеше. Никакъв отговор от ергенското му жилище. Същите две десетачета. Отново се обади на Норма Стамс.
— Мисис Стамс, Марк Андрюз е. Извинете, че отново ви безпокоя. Веднага щом съпругът ви и мистър Колвърт пристигнат, моля, предайте им да ми се обадят в „Уудро Уилсън“.
— Добре, ще предам на Ник веднага щом се върне. Сигурно са се отбили някъде по пътя.
— Да, разбира се, не се сетих за това. Аз вероятно ще се върна в управлението, след като пристигнат от полицията. Ще ме намерят там. Благодаря ви, мисис Стамс.
Марк затвори телефона.
Точно в този момент се появи полицаят. Крачеше наперено по вече оживения коридор с роман на Ед Макбейн под мишница. Марк реши да го наругае за закъснението му, но се отказа — нямаше смисъл. След дъжд — качулка. Отново му прилоша. Дръпна младичкия полицай настрана и го информира накратко за убийствата. Не му обясни защо двамата мъже бяха толкова важни, а само какво се бе случило. Нареди му да уведоми шефа си и да му съобщи, че от отдел „Убийства“ вече са тръгнали за насам. Полицаят се обади на дежурния офицер и докладва с безизразен глас. Вашингтонската полиция разследваше над шестстотин убийства годишно.
Медицинският персонал чакаше нетърпеливо; щяха да чакат още дълго. Предишната паника сега бе заменена от делова шетня. Марк не знаеше какво да прави. Къде бе Стамс? Къде бе Колвърт? Къде, по дяволите, са всички?
Върна се при полицая, който обясняваше подробно защо никой не трябва да влиза в стаята… Не изглеждаха много убедени, но чакаха. Марк му каза, че отива във ФБР. И този път скри защо Казефикис бе толкова важен. Полицаят смяташе, че всичко е под контрол. Групата от отдел „Убийства“ щеше да пристигне всеки момент. Каза на Марк, че по-късно ще пожелаят да разговарят с него. Марк си тръгна.
Когато седна в колата си, извади от жабката червената лампа и я постави на покрива. Включи я. Връщаше се в Бюрото с максимална скорост, при хора, които познаваше, при реалността, при хора, които щяха да разнищят този кошмар.
Марк включи радиостанцията.
— Тук WFO 180. Моля, открийте мистър Стамс и мистър Колвърт. Спешно е. Веднага се връщам в Бюрото.
— Да, мистър Андрюз.
— WFO 180, край на предаването.
Дванадесет минути по-късно той паркира колата си пред Вашингтонското бюро на ФБР. Втурна се към асансьора. Качи се на своя етаж и изхвърча от кабината.
— Аспирин, Аспирин! Кой, по дяволите, е дежурен тази вечер?
— Само аз. Съвсем сам съм — отвърна Аспирина, като го погледна отегчено иззад очилата си. — Какво става?
— Къде е Стамс? Къде е Колвърт?
— Тръгнаха си преди час.
Мили боже, какво да прави сега? Не можеше да се довери на Аспирина, но в момента той бе единственият, с когото можеше да се посъветва. И въпреки че Стамс му бе наредил да не говори с никого преди срещата с директора, обстоятелствата бяха критични. Нямаше да го посвети в никакви подробности, просто щеше да провери какво би направил един човек на Хувър.
— Трябва да открия Стамс и Колвърт, където и да са. Някакви идеи?
— Ами, най-напред опита ли по радиотелефона?
— Помолих Поли да провери. Пак ще я попитам.
Марк се свърза бързо с нея.
— Поли, откри ли мистър Стамс и мистър Колвърт?