Заместник-директорът се изкашля и за първи път се намеси в разговора.
— Но някои от нас мислят точно това.
Директорът продължи, без да му обърне внимание:
— Още тази сутрин, Андрюз, ще напишеш доклад за разказа на Казефикис и обстоятелствата, при които е бил убит, и ще го предадеш на Грант Нана. Не включвай в него последвалото убийство на Стамс и Колвърт: никой не трябва да свърже двата случая. Докладвай за заплахата срещу президента, но не и за вероятното участие на сенатор. Нали това е разумно, Мат?
— Да — отвърна Роджърс. — Ако за подозренията ни научат онези, които не трябва, ще бъдем изправени пред опасността да изплашим убийците. Тогава просто ще се наложи да започнем отначало — ако въобще имаме късмет да получим такава възможност.
— Правилно — съгласи се директорът. — Ето как ще протече играта. Андрюз, имаме сто сенатори. Някой от тях е единствената ни връзка със заговорниците. Ще трябва да откриеш кой е той. Заместник-директорът заедно с няколко помощници ще проследи малкото други нишки, с които разполагаме. Няма да ги посвещаваш в подробностите, Мат. Започни с проверка на ресторант „Златното пате“.
— И на всеки хотел в Джорджтаун, за да открие къде на двадесет и четвърти февруари се е състоял обядът — каза Роджърс. — Болницата — също. Може някой да е видял подозрителни лица на паркинга или по коридорите. Убийците биха могли да видят форда, докато Стамс и Колвърт са разпитвали Казефикис. Смятам, че това е всичко, което можем да направим за момента.
— Съгласен съм — отвърна директорът. — Добре, благодаря ти, Мат, няма да отнемам повече от времето ти. Моля те, докладвай ми веднага щом откриеш нещо.
— Разбира се — каза заместник-директорът, стана и излезе от стаята.
Марк седеше мълчаливо, впечатлен от яснотата, с която директорът бе схванал случая; умът му сигурно е като компютър.
Директорът натисна един от бутоните на интеркома.
— Моля ви, две кафета, мисис Макгрегър.
— Да, сър.
— А сега, Андрюз, ще идваш всяка сутрин в седем, за да ми докладваш. Ако възникне нещо спешно, обади ми се, като използваш псевдонима „Юлий“. Аз също ще го използвам, когато ти се обаждам. Щом чуеш „Юлий“, остави всичко останало. Ясно ли е?
— Да, сър.
— Добре, а сега най-важното. Ако, без значение при какви обстоятелства, умра или изчезна, разкажи всичко единствено на главния прокурор. Роджърс ще се погрижи за останалото. Ако ти умреш, млади човече, решението ще взема аз. — За първи път се усмихна — но това не бе хуморът, който Марк харесваше. — Според досието ти имаш право на две седмици отпуск. Ще го ползваш от днес. Искам да изчезнеш от службата поне за седмица. Грант Нана вече е уведомен, че минаваш под прякото ми разпореждане — продължи директорът. — Млади човече, ще ти се наложи да ме търпиш денонощно в продължение на шест дни, а никой освен покойната ми жена не го е правил.
— А също и вие мен, сър — отговори бързо и необмислено Андрюз.
Очакваше директорът да му откъсне главата, но вместо това той се усмихна.
Мисис Макгрегър донесе кафето, сервира го и излезе. Директорът изпи своето на един дъх и започна да се разхожда из стаята като лъв в клетка. Марк не помръдна, макар да не откъсваше поглед от Тайсън. Широките му гърди се повдигаха и отпускаха, голямата му глава се полюшваше наляво-надясно. Протичаше това, което момчетата наричаха „мисловен процес“.
— Най-напред, Андрюз, открий кои сенатори са били във Вашингтон на двадесет и четвърти февруари. Тъй като е било преди уикенда, повечето от тези глупаци са пътували из цялата страна, произнасяли са речи или са почивали с разглезените си деца.
Всички обичаха директора за неговата прямота — той казваше всичко в очите на хората, вместо да говори зад гърба им. Марк се усмихна и започна да се отпуска.
— Когато съставим списъка, ще се опитаме да открием какво общо имат помежду си. Ще разделим републиканците от демократите. После ще ги групираме по партийни фракции, по обществени и лични интереси. След това ще открием кои имат някаква връзка, минала или сегашна, приятелска или не. Докладът ти трябва да съдържа всички тези подробности и да бъде готов за срещата ни утре сутрин. Ясно ли е?
— Да, сър.