— Искам да разбереш още нещо, Андрюз. Предполагам, знаеш, че през последните десет години ФБР бе в много деликатно политическо положение. Онези цербери в Конгреса само ни дебнат дали няма да превишим предоставената ни от закона власт. Ако хвърлим, без значение по какъв начин, подозрение върху някой конгресмен, без неоспорими доказателства за вината му, ще ни разсипят. И според мен ще бъдат прави. Полицейските служби в една демократична страна не трябва да влияят върху политическия процес. Трябва да бъдат абсолютно чисти. Ясно?
— Да, сър.
— Считано от днес, разполагаме с шест дни, а от утре — с пет. Искам да заловим този човек и съучастниците му на местопрестъплението. Така че никой от нас не разполага и с минута повече.
— Да, сър.
Директорът се върна на бюрото си и повика мисис Макгрегър.
— Мисис Макгрегър, това е специален агент Андрюз, с когото през следващите шест дни ще водим изключително деликатно разследване. Когато пожелае да ме види, веднага го въведете. Ако при мен има друг човек, освен мистър Роджърс, първо ме уведомете — никаква бюрокрация, никакво чакане.
— Да, сър.
— Ще ви бъда благодарен, ако запазите разговора ни в тайна.
— Разбира се, мистър Тайсън.
Директорът се обърна към Марк.
— Сега се връщай във Вашингтонското бюро и се залавяй за работа. Ще се срещнем тук утре в седем сутринта.
Марк стана. Не бе изпил кафето си. Ръкува се с директора и се запъти към вратата. Когато стигна до нея, Тайсън добави:
— Андрюз, внимавай много. Отваряй си очите на четири.
Марк потръпна. Излезе бързо от стаята и тръгна по коридора, като вървеше плътно до стената. Премина през фоайето на партера, където група туристи разглеждаше снимките на десетте най-търсени криминални престъпници в Америка. Дали през следващата седмица сред тях нямаше да се появи и някой сенатор?
Когато излезе навън, умело подкара колата сред уличното движение и пристигна пред Вашингтонското бюро на ФБР от другата страна на Пенсилвания авеню. Тази сутрин сградата не му приличаше на втори дом. Бяха загубили двама мъже, които не можеха да бъдат заменени с нищо. Знамената над централата на ФБР и над Старата поща бяха спуснати наполовина — двама агенти бяха мъртви.
Марк отиде направо при Грант Нана — тази нощ той бе остарял с десет години. Двама от приятелите му бяха мъртви: единият — негов подчинен, другият — негов началник.
— Седни, Марк.
— Благодаря, сър.
— Директорът вече ми се обади сутринта. Не го попитах нищо. Разбрах, че днес от обяд се намираш в двуседмичен отпуск и ще пишеш доклад относно случилото се в болницата. Аз трябва да го предам на висшестоящите органи и с това случаят приключва за нас. Поема го отдел „Убийства“. Те се опитват да ми кажат, че Ник и Бари са загинали при автомобилна злополука. Не им вярвам нито дума. Сега ти си в центъра на всичко това и може би ще успееш да хванеш гадовете, които са го направили. Когато ги откриеш, смажи ги от бой и ме повикай да ти помогна, защото, ако аз ги пипна…
Марк погледна Грант Нана. Сетне се извърна тактично, докато шефът му овладее гласа и лицето си.
— След като напуснеш кабинета ми, нямаш право да се свързваш с мен, но потрябва ли ти помощ, можеш да се обадиш по всяко време. Не казвай на директора, ще убие и двама ни, ако научи. Тръгвай, Марк.
Марк излезе бързо и отиде в собствения си кабинет. Седна на бюрото си и написа доклада точно както директорът му бе наредил — скучен и повърхностен. Занесе го на Нана, който го прегледа набързо и го хвърли на бюрото си.
— Добре си замазал всичко, Марк.
Марк не отвърна. Разписа се на излизане от сградата на Вашингтонското бюро на ФБР, единственото място, където се чувстваше в безопасност. В продължение на шест дни щеше да бъде сам. Хората с амбиции се опитваха да виждат с години напред, да предвидят развитието на своята кариера — Марк би се задоволил и с една седмица.
Директорът натисна един бутон. В стаята влезе Безименния в тъмносиния си блейзър и светлосивите панталони.
— Да, сър.
— Организирай денонощно наблюдение над Андрюз; шест души на три смени. Да ми се докладва всяка сутрин. Искам подробни сведения за произход, образование, приятелки, познати, навици, хобита, религия, участие в различни организации, всичко до утре сутринта, 6:45. Ясно ли е?
— Да, сър.
Марк знаеше, че служителите в Сената ще се отнесат подозрително към агент на ФБР, който разпитва за техните работодатели. Затова започна разследването си от Библиотеката на Конгреса. Докато изкачваше безбройните стъпала, си спомни сцената от „Цялото президентско войнство“, в която Уудуърт и Бърнстайн прекарваха множество безплодни часове в недрата на тази сграда в търсене на няколко вестникарски изрезки. Опитваха се да открият доказателство, че Е. Хауърд Хънт е ползвал материали не за някой друг, а за човека, когото Марк се опитваше да спаси, Едуард М. Кенеди. И за един агент на ФБР, впуснал се по следите на убиец, също както и за криминалните репортери именно скучното разследване, лишено от романтика, накланяше везните в полза на успеха или на провала.