— Откъде си сигурен, че е било за по-малко от три секунди? — попита председателят.
— Упражнявах се цял ден; среден резултат — две цяло и осем секунди.
Тишина. Председателят подаде още една пачка. Още сто петдесетдоларови банкноти — по две хиляди и петстотин за всеки изстрел.
— Някакви въпроси, сенаторе?
Сенаторът не го погледна; само поклати леко глава.
Председателят продължи:
— От съобщенията в пресата и от по-нататъшното ни разследване, изглежда, че никой не е свързал двата инцидента, но във ФБР не са толкова глупави. Да се надяваме, че сме елиминирали всички, които са чули думите на Казефикис, ако той въобще е имал какво да каже. Трябва да бъдем нащрек. Едно е сигурно, елиминирахме всички, свързани с болницата. Но все още не знаем дали гъркът им е съобщил нещо важно.
— Мога ли кажа нещо, шефе?
Председателят го погледна. На подобни срещи думата се вземаше само ако имаше да се каже нещо съществено. Позволи на Матсън да продължи.
— Едно нещо ме притеснява, шефе. Защо Ник Стамс е ходил в „Уудро Уилсън“?
Всички впериха погледи в него. Не разбираха какво иска да им каже.
— Знаем, че Колвърт е бил там, но не сме сигурни за Стамс. Знаем единствено, че там са били двама агенти и че Стамс е помолил отец Грегъри да посети гърка. Стамс се е прибирал заедно с Колвърт, но според мен Стамс не би отишъл в болницата. По-скоро би изпратил някой друг…
— Дори ако е сметнал, че въпросът е сериозен? — прекъсна го председателят.
— Не би могъл да знае дали е сериозен или не, шефе. Не и преди агентите да му докладват.
Председателят сви рамене:
— Факт е, че Стамс е посетил болницата заедно с Колвърт. Напусна Бюрото с Колвърт, в същата кола, с която напусна болницата.
— Зная, шефе, но не ми харесва. Зная, че сме взели всички мерки, но е напълно възможно от Вашингтонското бюро да са излезли трима или повече души. Така че остава поне още един агент, който е наясно какво всъщност се е случило.
— Малко вероятно е — каза сенаторът. — Ще се убедите, когато изслушате доклада ми.
Бившият агент сви устни.
— Не си доволен, а, Матсън?
— Така е.
— Добре, провери. Съобщи ми, ако откриеш нещо.
Председателят не пропускаше нищо. Погледна към сенатора.
Сенаторът презираше тези мъже. Те бяха толкова ограничени, толкова алчни. Интересуваха се единствено от пари, а Кенеди искаше да им ги отнеме. Тяхната жестокост го бе уплашила и отвратила. Никога не би позволил на това мазно копеле Никълсън да вложи толкова много в тайните предизборни фондове, макар да знаеше, че без тези пари нямаше да спечели. Толкова много пари на толкова ниска цена: желязна съпротива срещу каквото и да било ограничаване на търговията с оръжие. Той бе убеден противник на законопроекта. Но да убиеш президента, за да предотвратиш приемането му, за бога, това е лудост! Но председателят го държеше в ръцете си. „Ще ми съдействаш или ще те компрометирам, приятелю“ — любезно му бе заявил той. Половината му живот бе преминал в опити да влезе в Сената и което е по-важно, като сенатор се справяше много добре. Ако откажеше, с него бе свършено. Обществен скандал. Никсън, Агню, Хау и сега той. Не можеше да го понесе. „Съдействай ми, приятелю, за твое собствено добро. Нуждаем се от малко информация и от присъствието ти в Капитолия на десети март. Бъди разумен, струва ли си да съсипеш живота си заради Кенеди?“ Сенаторът се покашля и каза:
— Малко вероятно е ФБР да знае за плана ни. Както мистър Матсън знае, ако ФБР разполагаше с някакви сведения, ако имаше някаква причина да сметне, че тази заплаха за живота на президента е по-различна от хилядите други, щеше незабавно да уведоми Сикрет Сървис. Секретарката ми обаче бе уверена, че програмата на президента за следващата седмица остава непроменена. Нито една среща не е отменена. На десети сутринта той ще дойде в Капитолия, за да произнесе реч пред Сената…
— Точно това е въпросът — надменно го прекъсна Матсън. — Всички заплахи срещу президента, дори най-невероятните, се докладват на Сикрет Сървис. Ако не са им съобщили нищо, значи…
— Значи не знаят нищо, Матсън. — Председателят бе категоричен. — Казах ти да проучиш въпроса. Сега позволи на сенатора да отговори на по-важен въпрос: ако ФБР знае какво става, ще каже ли на президента?
Сенаторът се поколеба.
— Не, не мисля. Може би само ако са абсолютно сигурни, че на определена дата го заплашва нещо. В противен случай всичко е нормално. Ако сметнат някоя заплаха или основание за заплаха за сериозни, няма да позволят на президента да излезе от Белия дом. Сикрет Сървис докладва пред Конгреса, че към президента са били отправени хиляда петстотин седемдесет и две заплахи, но не са правени опити за покушение.