Може би Тайсън и Роджърс бяха сред посветените — наредиха му да се заеме с безполезна задача, забраниха му да разкрие случилото се през вчерашния ден пред когото и да било, дори пред Грант Нана.
Към кого да се обърне, ако наистина съществува заговор? Само един човек би могъл да го изслуша и това е президентът, но няма как да се добере до него. Трябва да позвъни на Джей Сендбърг, който написа изследване върху убийствата на братя Кенеди. Ако някой имаше теория, това определено бе Сендбърг. Марк се върна до обществения телефон, откри номера на Сендбърг в Ню Йорк и набра десетте цифри. Обади се женски глас.
— Ало.
Звучеше неприветливо. Марк си я представи да изпуска облак цигарен дим.
— Здравейте. Търся Джей Сендбърг.
— О! — Още цигарен дим. — На работа е.
— Бихте ли ми дали номера му? — попита Андрюз.
Отново дим, след което тя му го продиктува и затвори телефона.
— Уф! — каза си Марк. — Типична ийстсайдска жена.
На следващото му позвъняване отговори съвсем различен глас — топъл, ирландско-американски.
— „Съливан и Кромуел“.
Марк познаваше престижната нюйоркска адвокатска кантора. Някои хора явно правеха кариера.
— Мога ли да говоря с Джей Сендбърг?
— Сега ще ви свържа, сър.
— Сендбърг.
— Здрасти, Джей. Марк Андрюз е. Радвам се, че те намирам. Обаждам се от Вашингтон.
— Здравей, Марк, радвам се да те чуя. Как е животът на агента? Тра-та-та-та и така нататък?
— И това се случва понякога — отвърна Марк. — Джей, посъветвай ме къде мога да открия фактите, свързани с покушенията срещу Едуард Кенеди и по-точно онова в Масачузетс през седемдесет и девета. Помниш ли го?
— Разбира се. Арестуваха трима. Чакай да помисля… — Сендбърг замълча. — Освободиха ги като невинни. Единият загина при автомобилна злополука през осемдесета, вторият бе намушкан с нож през осемдесет и първа, а третият изчезна загадъчно миналата година. Уверявам те, че това бе поредният заговор.
— Този път кой стоеше зад него?
— Мафията искаше да отстрани Е. М. К. преди изборите през седемдесет и шеста, за да избегне разследването, за което той настояваше — по повод смъртта на онези гангстери Сам Джанкана и Джон Росели. Сега го намразиха още повече заради законопроекта за контрол върху оръжията.
— Мафията? Законопроектът за контрол върху оръжията? Къде мога да намеря всички тези факти?
— Естествено, не в доклада на комисията Уорън или в по-късните разследвания. Най-добре във „Войните между Запада и Севера“ на Карл Оугълзби — там ще намериш всичко, което ти трябва.
Марк си го записа.
— Благодаря за помощта, Джей. Ще те потърся пак, ако не ми свърши работа. Как са нещата в Ню Йорк?
— О, добре. Аз съм един от стотиците хиляди адвокати, които разчистват след бурята от банкрути. Ще се видим ли скоро, Марк?
— Разбира се, следващия път, когато дойда в Ню Йорк.
Марк се върна в библиотеката замислен. Можеше да е ЦРУ, можеше да е мафията, можеше да е някой луд… Помоли момичето за книгата на Карл Оугълзби. Донесоха му доста четено томче, започнало вече да се разпада. „Шийд Андрюс & Макмийл Инкорпорейтид“, Скуиб Роуд, 6700, Мишън, Канзас. Очакваше го интересно четиво, но за момента трябваше да се върне към биографиите на сенаторите — неговата най-неотложна задача. Прекара два часа в опити да елиминира от списъка някой от сенаторите или да открие мотиви, поради които те биха могли да желаят смъртта на Кенеди. Не стигна доникъде.
— Трябва да си тръгвате, сър — каза му младата библиотекарка. Ръцете й бяха пълни с книги, видът й подсказваше, че няма търпение да се прибере вкъщи. — Затваряме в седем и половина.
Марк погледна записките си. Между шестдесет и двамата „заподозрени“ имаше доста видни личности: Алън Кренстън от Калифорния, често определян като водач на либералите в Сената; Едуард Брук от Масачузетс, единственият чернокож сенатор; лидерът на мнозинството Робърт Бърд от Западна Вирджиния, който през седемдесет и първа измести Едуард Кенеди от председателството на парламентарната група на демократите; Хенри Декстър от Кънектикът, който бе специален пратеник по времето на Форд; Едмънд Мъски от Мейн, кандидатът на демократите за вицепрезидент през шестдесет и осма; Робърт Дънкън от Южна Дакота, изтънчен, образован мъж с неоспорими парламентарни способности; Марвин Торнтън, който зае мястото, освободено от Кенеди през осемдесета; Марк Хетфилд, либерал и заклет републиканец от Орегон; Хейдън Уудсън от Арканзас, представител на новото поколение републиканци от Юга; Уилям Кейн от Небраска, заклет консерватор, кандидатирал се на изборите през осемдесета като независим, и Бърч Рей от Индиана, човекът, измъкнал Тед Кенеди при самолетната катастрофа през шестдесет и седма и вероятно спасил живота му. Шестдесет и двама заподозрени. А остават едва шест дни. И доказателствата трябва да бъдат железни. За днес бе свършил.