— Съгласен съм. Всички италианци отговарят на това описание — отвърна директорът. — Щяхме да успеем, ако разполагахме с пет години, а не с пет дни. Откри ли нещо ново в болницата, Мат?
— Там е лудница, сър. Пълно е с хора, които идват и си отиват през целия ден, дори и през нощта. Целият персонал работи на смени. Не познават дори колегите си, камо ли да забележат външни лица. Можете да се разхождате цял ден с брадва на рамо и никой да не ви попита какво правите.
— Ясно — каза Тайсън. — Добре. Андрюз, какво свърши през последните двадесет и четири часа?
Марк разтвори синята си папка. Докладва, че е елиминирал тридесет и осем сенатори, като на двадесет и четвърти февруари повечето от тях са отсъствали от Вашингтон и е стеснил кръга на заподозрените до шестдесет и двама. Подаде списъка на директора, който го прегледа.
— Доста едри риби има в тази локва. Продължавай, Андрюз.
Марк разказа за срещата си с гръцкия православен свещеник. Очакваше остра забележка, че не се е сетил веднага за брадата. Позна. Смирено продължи:
— В осем часа имам среща с отец Грегъри. Възнамерявах след това да се срещна с вдовицата на Казефикис. Не смятам, че това ще доведе до някакъв резултат, сър, но предполагам, че желаете да проследя всички нишки. По-късно смятах да отида в Библиотеката на Конгреса и да се опитам да открия защо някой от тези шестдесет и двама сенатори би могъл да желае смъртта на президента Кенеди.
— Добре, за начало ги раздели на категории — посъветва го директорът. — Първо — партия, после — комисии, сетне — интереси и лични познанства с президента. Не забравяй, Андрюз, на двадесет и четвърти февруари нашият човек е обядвал в Джорджтаун, а това трябва да стесни кръга.
— Но, сър, предполага се, че те всички са обядвали някъде.
— Точно така, Андрюз, но не всички са се били усамотили. Мнозина са били видени на публични места или са присъствали на официални обеди с избиратели, държавни служители, лобисти. Трябва да откриеш кой от тях какво е правил, без сенаторът, когото търсим, да заподозре каквото и да било.
— Как според вас мога да го направя, сър?
— Много просто — отвърна директорът. — Обади се на всяка от секретарките на сенаторите и попитай дали шефът й ще бъде свободен за официален обяд… — спря за малко, — … свързан с проблемите на околната среда. Да, това ми харесва. Определи дата, да речем, пети май и попитай дали шефът й е присъствал на предишните обеди, които са се състояли — директорът погледна в календара си — на седемнадесети януари и на двадесет и четвърти февруари, тъй като някои от сенаторите са приели поканата, но не са присъствали, а други са дошли неканени. Кажи, че ще изпратиш официална покана. Всяка секретарка ще забрави за разговора, освен ако не й изпратиш писмо, а ако на пети май някоя от тях се сети, вече ще бъде твърде късно. Едно е сигурно: нито един сенатор не би уведомил секретарката си, че възнамерява да убие президента.
Заместник-директорът се намръщи леко.
— Ако го пипнат, сър, адът ще се стовари на главите ни. Той ще бъде новият Джон Дийн, а вие — Халдеман.
— Не, Мат. Ако съобщя на президента, че някой от скъпите му сенатори възнамерява да забие нож в гърба му, той ще оправдае този трик.
— Не разполагаме с достатъчно доказателства, сър.
— По-добре ги осигури, Андрюз. В противен случай, повярвай ми, ще ни се наложи да си потърсим друга работа.
„Вярвам ви“, помисли си Марк.
— Мога ли да спомена нещо, което ме безпокои?
— Разбира се, Андрюз.
— Обмисляли ли сте теориите за заговор, сър? Този опит за убийство би могъл да бъде свързан с Дж. Ф. К. и дори с Р. Ф. К. и следователно да са замесени групи, свързани с предишните убийства. Защото, ако мафията или…