— Да, почти — отвърна Марк.
— Сега е мой ред да попитам нещо.
— При същите условия?
— Да. Вашите въпроси свързани ли са пряко със смъртта на Ник?
— Да.
— Тогава няма да ви питам повече, защото не искам да ме излъжете. Да сключим една сделка. Ако от разследването ви излезе нещо голямо, ще се погрижите да го науча преди онези копелета от „Поуст“.
— Съгласен съм.
Стампузис се усмихна и подписа сметката. Последното изречение бе превърнало вечерята с Марк в служебен разход.
Марк погледна часовника си. С малко повече късмет щеше да хване последния полет от „Ла Гуардия“. Стампузис стана и се насочи към вратата. Барът все още бе пълен с пияни мъже; същите мъже със същите жени. Марк излезе навън и спря такси. Този път шофьорът бе млад негър.
Стампузис каза:
— Ако науча нещо, което може да ви бъде от полза, ще ви позвъня.
Марк му благодари и се качи в колата.
— „Ла Гуардия“, ако обичате.
Свали прозореца. Стампузис се наведе за миг:
— Не го правя заради вас, а заради Ник.
В следващия миг вече си бе отишъл.
Пътят към летището изминаха в мълчание.
Когато Марк най-сетне се прибра у дома, се опита да подреди късчетата от тази история така, както щеше да я изложи утре на директора. Погледна часовника си. Божичко, вече беше „утре“!
7 март 1983, понеделник
7:00
Директорът изслуша Марк мълчаливо и внимателно, след което го изненада със следната информация:
— Андрюз, може би ще успеем да стесним кръга от петнайсет сенатори. В четвъртък сутринта двама агенти са засекли неразрешен обмен по един от нашите КГБ канали. Или е било временно смущение от някоя радиостанция, или някой притежава незаконно предавател за нашите честоти. Единственото, което момчетата са чули, било: „Идвай, Тони. Току-що закарах сенатора на заседание на неговата комисия и…“. Предаването внезапно спряло и нашите хора не успели да го засекат повторно. Може би заговорниците са подслушвали разговорите ни и някой от тях неволно е започнал да предава на нашата честота — напълно възможно е. Агентите, които са го чули, са написали доклад за непозволено ползване на нашите честоти, нищо повече.
Марк се приведе леко напред.
— Да, Андрюз — каза директорът. — Зная какво ти минава през ума. Десет и половина. Съобщението е било изпратено в десет и половина.
— Трети март, десет и половина сутринта. — Марк беше възбуден. — Само секунда да проверя… кои комисии са заседавали… — Отвори бележника си. — Записал съм си някъде… Вариантите са три, сър. Заседавали са комисиите по външната политика и правителствените операции. В Сената са обсъждали законопроекта за контрол върху оръжията, в момента това е най-важният законопроект.
— Това може да ни помогне — каза директорът. — Ще откриеш в бележките си колко от тези петнайсет сенатори са били там на трети март и какво са правили.
Марк прегледа петнайсетте си листа и бавно ги раздели на две.
— Данните ми не са окончателни, сър, но за тези осем нямам информация — той постави ръка върху едната купчинка — да са били в Сената въпросната сутрин. Останалите седем са били там. Нито един от тях не е член на комисията по правителствените операции. Двама са в комисията по външната политика — Пиърсън и Пърси. Останалите пет са: Бей, Бърд, Декстър, Дънкън и Торнтън. Участвали са в обсъжданията на законопроекта за контрол върху оръжията в законодателната комисия.
Директорът направи гримаса.
— Да, Андрюз, както сам казваш, данните не са окончателни. Но това е всичко, с което разполагаме, така че съсредоточи усилията си върху седмината. Разполагаме само с четири дни и трябва да поемем този риск. Донякъде ни провървя, но не се отпускай и отново провери осмината, които не са били в Сената онази сутрин. Няма да рискувам да поставя седем сенатори под наблюдение. И без друго тия от Капитолия се отнасят с подозрение към ФБР. Ще приложим друга тактика. От политически съображения не можем да рискуваме с широкомащабно разследване. Боя се, че се налага да открием нашия човек, като използваме само уликите, в които сме сигурни — къде е обядвал на двайсет и четвърти и заседанието на законодателната комисия миналата седмица, в десет и половина. Не търси мотив. Нямаме време, Андрюз. Продължи с опитите да намалиш списъка. Посвети остатъка от деня на комисията по външната политика и Сената. Говори с началниците на канцеларии. Те знаят всичко за сенаторите.