Обляната в сълзи Норма се наведе и целуна бледата буза на Ник Стамс, след което ковчегът бе затворен. Докато отец Грегъри се молеше, ковчезите на Стамс и Колвърт бяха спуснати бавно в гробовете им. Марк гледаше, изпълнен с тъга: можеше той да е на тяхното място, всъщност трябваше той да е на тяхното място.
— Нека душите на Твоите слуги, Господи, намерят покой там, където няма нито болка, нито тъга, нито скръб, а вечен живот.
Свещеникът благослови за последен път, направи кръстния знак и опечалените започнаха да се разотиват.
След службата отец Грегъри говори с обич за приятеля си Ник Стамс и изрази надежда, че двамата с Бари Колвърт не са умрели напразно. Когато казваше това, сякаш гледаше право в очите на Марк.
Марк видя Нана, Аспирина, Джули и Безименния, но нямаше желание да разговаря с тях. Измъкна се тихичко. Нека други оплакват мъртвите; той трябва да открие убийците.
Върна се в Сената, по-решен от всякога да открие кой сенатор е виновен за това мъчително двойно погребение. Ако бе останал, щеше да види как Матсън бъбри с Грант Нана и му казва колко добър човек бил Стамс и каква загуба за Бюрото била смъртта му.
Андрюз прекара следобеда в комисията по външната политика, където слуша Пиърсън и Пърси. Ако заговорникът бе един от тях, то и двамата бяха много хладнокръвни и си вършеха работата без никакъв признак на безпокойство. Марк искаше да задраска имената им, но преди това трябваше да провери още един факт. Когато най-после Пиърсън седна на мястото си, Марк почувства слабост. Тази вечер трябва да си почине, ако иска да издържи през следващите три дни. Напусна залата и се обади на Елизабет, за да потвърди уговорката им за вечеря. После позвъни в кабинета на директора и остави на мисис Макгрегър телефоните, на които можеше да бъде открит: ресторантът, апартаментът, домът на Елизабет. Мисис Макгрегър ги записа без коментар.
По обратния път го проследиха две коли: син форд и черен буик. Когато пристигна у дома, хвърли ключовете на Саймън, отърси се от тягостното, но познато чувство, че е следен, и се замисли за по-приятни неща, като вечерята с Елизабет.
Директорът оглеждаше костюма си и се подготвяше за вечерята с президента на Съединените щати.
18:30
Марк вървеше по улицата и си мислеше за вечерта, която го очакваше. „Божичко, обожавам това момиче! Това е единственото, в което съм сигурен в момента. Само ако можех да прогоня мъчителното съмнение по отношение на баща й — дори по отношение на нея.“
Влезе в „Блекинстоунс“ и поръча дузина рози: единайсет червени и една бяла. Момичето му подаде картичка и плик. Написа набързо името и адреса на Елизабет на плика и се замисли над празната картичка. През ума му минаха откъси от сентенции и поеми. Накрая се усмихна и написа старателно:
— Изпратете ги веднага, ако обичате.
— Да, сър.
„Добре. Обратно вкъщи. Какво да облека? Тъмен костюм? Прекалено официално. Светлосиният? Приличам на педераст, изобщо не трябваше да го купувам. Синият — най-новият! Риза? Бяла, обикновена, без вратовръзка. Синя, официална, с вратовръзка. Бялото печели. Не е ли прекалено непорочно? Значи синьо. Обувки — черни. Със или без връзки? Без връзки. Чорапи: това е лесно — тъмносини. И така: син костюм, синя риза, тъмносиня вратовръзка, тъмносини чорапи, черни обувки без връзки.“ Внимателно остави дрехите на леглото. Душ и миене на косата. „Предпочитам къдрави коси.“ „По дяволите, сапун в очите! Търсене на кърпа, избърсване, захвърляне на кърпата, излизане изпод душа. Пешкир около кръста. Бръснене, два пъти дневно. Лосион. Подсушаване на косата с кърпа. Косата се накъдри. Обратно в спалнята. Облечи се внимателно. Вържи си вратовръзката… — не, не става — отново. Сега е по-добре. Закопчай се — можеш да скриеш два сантиметра от талията. Огледай се. Можеше да бъде и по-добре. По дяволите скромността, изглеждаш много добре. Провери парите, кредитните карти. Без пистолет. Всичко е готово. Заключи вратата. Повикай асансьора.“
— Саймън, ключовете, ако обичаш.
— О, боже! — Саймън облещи очи. — Да не си хванал ново гадже?
— Побързай, защото ако закъснея, ще си го изкарам на теб.
— Благодаря за предупреждението, Марк. Успех!