— Сигурно съм преяла. Доспа ми се.
«Какво означава това? Може да се тълкува по двайсет различни начина.»
— О, аз пък се чувствам прекрасно.
«Малко нетактично, може би. Огледай се отново за място за паркиране. Добре. Ето, точно пред къщата и онзи фолксваген няма да ми попречи да го заема. Отварям вратата на Елизабет. Тя тършува за ключовете от входната врата. Влизаме в кухнята. Включва чайника.»
— Прекрасна кухня.
«Глупава забележка.»
— Радвам се, че ти харесва.
«Влизаме в хола».
«Добре, ето ги розите.»
— Здравей, Саманта. Ела да се запознаеш с Марк.
«Божичко, тя не живее сама! Ужас!»
Саманта се потърка в крака на Марк и измърка.
«Ох! Саманта е сиамка, а не американка.»
— Къде да седна?
— Където пожелаеш.
«Въобще не ми помага.»
— Черно или със сметана, скъпи.
«Скъпи?» Шансовете ми са по-добри от петдесет на петдесет.“
— Черно, с една лъжичка захар, ако обичаш.
— Забавлявай се, докато водата кипне. Ще се върна след две-три минути.
— Още кафе, Халт?
— Не, благодаря ви, сър. Ако позволите, аз трябва да тръгвам.
— Ще те изпратя до колата. Бих желал да обсъдим едно-две неща.
— Разбира се, господин президент.
Охраната на Западния вход застана мирно. Мъж в официално облекло се разхождаше в сенките между колоните.
— Нуждая се от енергичната ти подкрепа за законопроекта, Халт. Комисията е длъжна да се вслуша в мнението ти и макар прогнозите да са в наша полза, не искам да ни изненадат в последния момент. Нямам време.
— Ще ви подкрепя, сър. Желая подобен закон още от смъртта на брат ви.
Това бе първия път тази вечер, когато някой спомена Дж. Ф. К.
— Притеснява ли те нещо конкретно, Халт?
— Не, сър. Вие се заемете с политиката и ще подпишете закона, а аз ще го приложа.
— Някакъв съвет?
— Не, не бих могъл да ви дам…
„Пази се на десети март!“
— … макар че винаги съм се чудил, господин президент, защо отложихте законопроекта. Ако на десети март стане нещо и ако изгубите изборите догодина, ще се наложи да започнем от нула.
— Зная, Халт, но трябваше да избирам между законопроекта за здравното обслужване, който бе доста спорен начин да започна мандата си, и закона за контрол върху оръжията. Можех да загубя и двете битки, ако ги бях повел едновременно. Честно казано, възнамерявах да внеса законопроекта в комисията още преди година, но кой можеше да предположи, че Нигерия ще нападне Южна Африка и на Америка най-после ще й се наложи да реши на чия страна да застане?
— Справихте се отлично, господин президент. Признавам си, тогава смятах, че грешите.
— Зная, Халт. Прекарах няколко безсънни нощи. Но да се върнем на законопроекта; не забравяй нито за миг, че Декстър и Торнтън са най-големите майстори на обструкции в историята на Сената. На десети март ще се навършат две години откакто бавят закона въпреки мълчаливата подкрепа на сенатора Бърд като лидер на мнозинството. Но не съм особено притеснен. Смятам, че на десети ще го прокараме. Не мога да си представя, че нещо ще се случи. А ти, Халт?
Директорът се поколеба.
— Не, сър.
„Първата лъжа, която казах на главнокомандващия. Ще ми повярва ли специалната комисия, ако след три дни убият президента?“
— Благодаря и лека нощ, Халт.
— Лека нощ, господин президент, и ви благодаря за чудесната вечеря.
Директорът се качи в колата си. Специалният агент, който шофираше, се обърна и каза:
— Току-що се получи важно съобщение за вас, сър. Можете ли да се върнете незабавно в Бюрото?
„Не!“
— Добре, но по-лесно би било да сложим легло в кабинета ми, стига някой да не ме обвини, че пилея парите на данъкоплатците.
Шофьорът се засмя; явно директорът бе прекарал вечерта добре, но това не бе всичко.
Елизабет поднесе кафето и седна до Марк.
„Съдбата закриля смелите. Вдигни небрежно ръка, постави я на облегалката на дивана, докосни леко косата й.“
Елизабет стана.
— О, за малко да забравя. Искаш ли бренди?
„Не. Не искам бренди. Искам да седнеш.“
— Не, благодаря.
Тя отново се настани до Марк.