Марк влезе в асансьора и натисна бутона, но и О’Мали успя да влезе. Марк отвори вратата и излезе. О’Мали го последва с безизразна физиономия. Третият не помръдна. „Сигурно работят заедно.“ Марк скочи бързо в асансьора и натисна силно бутона за затваряне. Вратата започна да се затваря ужасно бавно, но О’Мали вече бе направил две крачки и не успя да го последва. Когато вратата се затвори, Марк се усмихна. Бе се отървал от двама — единият стоеше безпомощен на партера, другият пътуваше към последния етаж, а самият той слизаше към сутерена с третия.
О’Мали и Пиърс Томпсън се срещнаха на петия етаж. Бяха останали без дъх.
— Къде е? — извика О’Мали.
— Как така „къде е“? Мислех, че си с него.
— Изгубих го на партера.
— По дяволите, значи може да е навсякъде! Този умник на чия страна си мисли, че сме? Кой ще каже на директора?
— Не и аз — отвърна О’Мали. — Ти си старши, ти му кажи.
— В никакъв случай. Да оставим онова копеле Матсън да обере лаврите — можеш да бъдеш сигурен, че не го е изпуснал. Поеми първите четири етажа, аз ще поема горните. Обади се веднага щом го откриеш.
Когато асансьорът слезе в сутерена, Марк остана вътре. Третият излезе и сякаш се поколеба. Марк натисна бутона за затваряне на вратата. Вратата се подчини на командата. Сега вече беше сам. Опита се да накара асансьора да подмине и партера, но безуспешно; някой искаше да се качи. Помоли се да не е някой от тримата. Трябваше да рискува. Излезе веднага щом вратата се отвори. Не се виждаха никакви агенти, никой не зяпаше плаката на „Медикеър“. Втурна се към въртящата се врата в другия край на коридора. Дежурният от охраната го изгледа подозрително и сложи ръка на кобура си. Марк мина през вратата, излезе навън и продължи да тича. Огледа се. Всички вървяха спокойно, никой не тичаше. Беше успял.
Пенсилвания авеню. Марк лавираше в потока от коли сред свирещи гуми и гневни псувни. Стигна паркинга, влезе в колата си и затършува за дребни пари в джобовете си. „Защо правят панталони, в които да не можеш да си пъхнеш ръцете, когато си седнал?“ Плати квитанцията и се насочи към Джорджтаун — и към Елизабет. Погледна в огледалото за обратно виждане. Нямаше нито един форд. Беше успял. Беше сам. Усмихна се. Поне веднъж бе надхитрил директора. Мина през кръстовището на „Пенсилвания“ и Четиринайсета точно когато светлините се сменяха. Започна да се отпуска.
Един черен буик мина на червено. Добре че наоколо нямаше полицай.
Когато Марк пристигна в Джорджтаун, отново стана напрегнат — напрежение, свързано с Елизабет и с нейния свят, а не с директора и с неговия свят. Когато натисна звънеца на входната врата, сърцето му биеше силно.
Отвори му Елизабет. Изглеждаше измъчена и уморена. Не каза нито дума. Марк я последва в хола.
— Съвзе ли се от катастрофата?
— Да, благодаря. Откъде знаеш за нея? — попита тя.
Марк реагира бързо.
— Обадих се в болницата. Те ми казаха.
— Лъжеш. Никой от болницата не знае, а и аз си тръгнах, след като баща ми ми се обади.
Марк не можеше да я погледне в очите. Седна и впери поглед в килима.
— Аз… не искам да те лъжа, Елизабет. Моля те, недей.
— Защо следиш баща ми? Ти му се стори познат, когато се срещнахте в „Мейфлауър“. Присъствал си на заседанията на неговата комисия, наблюдавал си дебатите в Сената.
Марк не отвърна нищо.
— Добре, не ми обяснявай. Не съм сляпа. Сама ще си направя изводите. Аз съм част от твоята задача. Божичко, работиш до много късно, нали, агент Андрюз? За човек, който трябва да подмамва дъщерите на сенаторите, ти си доста несръчен. Колко дъщери прелъсти тази седмица? Колко мръсотия изрови? Защо този път не опиташ със съпругите им? Момчешкият ти чар може да им подейства по-силно. Макар че трябва да призная, успя да ме заблудиш, лъжливо копеле!
Въпреки неимоверното усилие да запази леденото спокойствие, с което бе започнала атаката, Елизабет прехапа устни. Гласът й я подведе. Марк все още не можеше да я погледне. Чу яростта и мъката в гласа й. След секунда чувствата й отново бяха скрити зад ледена броня.
— Моля те, иди си, Марк. Веднага. Надявам се никога да не те видя. Може би така ще възвърна част от самоуважението си. Просто си иди; потъни обратно в тинята.