Накрая директорът каза:
— Ела веднага.
Затвори телефона. Опря огромните си ръце на бюрото в стил „Кралица Ана“. Пръстите му се свиха и ноктите му се забиха бавно в дланите. По кожената тапицерия на бюрото покапа кръв и остави тъмно петно. Сетне нареди на мисис Макгрегър да го свърже с президента в Белия дом. Щеше да отмени всичко; бе отишъл твърде далеч. Седна и зачака мълчаливо. Гадовете бяха победили. Сигурно знаеха всичко.
Специален агент О’Мали успя да стигне Бюрото за десет минути и влезе направо в кабинета на директора.
„Божичко, изглежда на седемдесет!“, каза си О’Мали.
Директорът впери поглед в него.
— Как се случи? — попита тихо той.
— Колата му бе взривена, според нас с него имаше още някой.
— Защо? Как?
— Вероятно бомба, свързана със запалването. Избухна пред очите ми. Нанесе страхотни щети.
— Майната им на щетите! — Директорът започна да повишава тон, когато вратата се отвори.
Влезе Марк Андрюз.
— Добро утро, сър. Надявам се, че не ви прекъсвам. Мисля, че казахте осем и петнайсет.
Двамата мъже го гледаха втренчено.
— Не си ли мъртъв?
— Извинете ме, сър?
— Добре, кой, по дяволите, караше твоя мерцедес? — попита О’Мали.
Марк го погледна с недоумение.
— Моя мерцедес? За какво става въпрос?
— Колата ти стана на парченца. Видях го с очите си. Колегата ми се опитва да събере остатъците; докладва, че е открил ръка на чернокож.
Марк се подпря на стената.
— Копелетата са убили Саймън — извика гневно той. — Няма нужда да казвам на Грант Нана да ги разкъса на парчета. Ще го направя сам.
— Моля те, обясни ми — каза директорът.
Марк отново се облегна на стената, обърна се и ги погледна.
— Елизабет Декстър ме докара, мина да се видим. Тя ме докара — повтори той, все още неясно. — Саймън трябваше да премести колата ми, защото заемаше чуждо място. Убили са него.
— Седни, Андрюз. И ти, О’Мали.
Телефонът иззвъня.
— Обажда се началникът на кабинета на президента, сър. Президентът ще говори с вас след две минути.
— Отменете разговора и ме извинете. Кажете на мистър Мартин, че не е било нищо важно. Просто исках да пожелая успех на президента при гласуването на законопроекта.
— Да, сър.
— И така, Андрюз, те мислят, че си мъртъв. Изиграха последната си карта. Сега е наш ред. Ще останеш мъртъв още малко.
Марк и О’Мали се спогледаха озадачено.
— О’Мали, върни се в колата си. Няма да кажеш нищо дори на партньора си. Не си видял Андрюз жив, ясно ли е?
— Да, сър.
— Тръгвай… Мисис Макгрегър, свържете ме с шефа на „Връзки с обществеността“.
— Да, сър.
Директорът погледна Марк.
— Беше започнал да ми липсваш.
— Благодаря ви, сър.
— Няма за какво да ми благодариш, сега ще те „убия“ отново.
На вратата се почука. Влезе Бил Гън. Той беше образец за ръководител на връзките с обществеността — по-елегантен от всеки друг в сградата, с най-широка усмивка и буйна руса коса, която миеше по два пъти на ден. Когато влезе, лицето му бе необичайно мрачно.
— Научихте ли за смъртта на един от младите ни агенти, сър?
— Да, Бил. Подготви съобщение, в което да се казва, че наш специален агент — няма да споменаваш името му — е бил убит сутринта и ще съобщим подробностите на пресата в единайсет часа.
— Те ще ме притиснат много преди това, сър.
— Нищо — отвърна рязко директорът. — А в единайсет ще съобщиш, че агентът е жив…
Бил Гън се изненада.
— … че е станала грешка, че загиналият е прислужник в гаража и няма нищо общо с ФБР.
— Но, сър, нашият агент…
— Да, сигурно ще искаш да се запознаеш с „мъртвия“ агент. Бил Гън — специален агент Андрюз. И нито дума, Бил. Той ще остане мъртъв през следващите три часа. Ако изтече информация, ще си търсиш нова работа.
Бил Гън изглеждаше сериозно разтревожен.
— Да, сър.
Бил Гън напусна объркан. Той бе кротък, избягваше неприятностите и не разбираше нищо от това, което ставаше, но вярваше на директора.
Директорът осъзнаваше колко много хора му вярват и какъв товар е поел на плещите си. Погледна Марк, който все още не се бе съвзел от вестта, че Саймън е загинал вместо него — вторият за осем дни.
— Добре, Марк, остават ни по-малко от два часа, така че да отложим оплакването на мъртъвците за по-късно. Имаш ли какво да добавиш към вчерашния доклад?