— Няма нищо странно, сър. В четвъртък той винаги обядва с дъщеря си. „В четвъртък винаги обядвам с баща си.“
— Да, Марк, чух те още първия път.
— Не, сър. „В четвъртък винаги обядвам с баща си.“
— Марк, колата ще пристигне след минута.
— Дънкън е, сър! Дънкън е! Какъв глупак съм — четвъртък, двайсет и четвърти февруари, Джорджтаун. Винаги съм мислил за този ден като за двайсет и четвърти февруари, а не като за четвъртък. Декстър е обядвал с Елизабет. „В четвъртък винаги обядвам с баща си.“ Затова сигурно са го видели в Джорджтаун. Двамата винаги спазват традицията.
— Сигурен ли си? Можеш ли да бъдеш сигурен? Това са просто предположения.
— Дънкън е, сър. Не може да е Декстър. Трябваше да се сетя още първия ден. Боже, колко съм глупав!
— Добре, Марк, качи се горе, не го изпускай от очи и бъди готов да го арестуваш независимо от последиците.
— Да, сър!
— Роджърс.
Заместник-директорът се обади:
— Да, сър.
— Колата идва. Арестувайте незабавно Матсън. Проверете покрива на Капитолия.
Директорът вдигна поглед към небето.
— О, боже, не е хеликоптер, проклетият кран е! Сигурно е кранът!
Ксан опря приклада на жълтата пушка в рамото си и впери поглед в президентската лимузина. Към края на цевта бе прикрепил перце — трик, който бе научил от американците във Виетнам — нямаше вятър. Бе дошъл краят на продължителното чакане. Сенаторът Дънкън стоеше на стъпалата пред Капитолия. През мерника „Редфилд“ с трийсеткратно увеличение Ксан можеше да види капчиците пот по челото на Дънкън.
Президентската лимузина спря откъм северната страна на Капитолия. Всичко вървеше според плана. Ксан се прицели във вратата и зачака Кенеди. От колата изскочиха двама агенти на Сикрет Сървис, огледаха тълпата и изчакаха третия. Нищо не се случи. Ксан погледна към сенатора, който изглеждаше неспокоен и объркан. Върна се на колата — Кенеди пак не се виждаше. Къде, по дяволите, бе той? Какво ставаше? Отново погледна колата. Божичко, кранът се движеше, а Кенеди не бе в колата! Матсън бе излязъл прав; те знаеха всичко. Ксан приведе в действие резервния план, отнасяше се за единствения човек, който можеше да ги издаде и който със сигурност щеше да го направи. Насочи мерника към стъпалата на Капитолия. Два сантиметра над челото. Натисна спусъка веднъж, втори път, но сега вече не можеше да се прицели добре. След частица от секундата вече не виждаше стъпалата на Капитолия. Кранът се движеше. Погледна надолу. Петдесет дула бяха насочени към него.
Марк се намираше на около метър от сенатора Дънкън, когато го чу да вика и да пада. Марк се хвърли върху него и вторият куршум одраска рамото му. Сред сенаторите и официалните лица настъпи паника. Посрещачите се скриха бързо в сградата. Появиха се трийсетина агенти на ФБР. Директорът бе единственият, който остана на стъпалата, спокоен, без да помръдне, загледан в крана. Ненапразно го бяха нарекли Халт.
— Може ли да попитам къде отиваме, Стюарт?
— Да, господин президент. В Капитолия.
— Но това не е обичайният маршрут.
— Така е, сър. Ще се движим по Конститюшън авеню до „Ръсел билдинг“. Край Капитолия има малък проблем. Някаква демонстрация на Националната оръжейна асоциация.
— Значи се измъквам, а? Като страхливец?
— Не, сър, ще ви вмъкна през сутерена. Просто мярка за сигурност, а и за ваше собствено удобство.
— Това означава, че ще трябва да използвам онова проклето метро. Още когато бях сенатор, предпочитах да вървя пеша отгоре.
— Разчистихме пътя, сър. Ще пристигнете навреме.
Президентът измърмори нещо и погледна през прозореца, а в противоположната посока профуча една линейка.
Сенаторът Дънкън умря, преди да стигне болницата. Превързаха ръката на Марк. Той погледна часовника си и се засмя. Беше 11:04 — щеше да живее.
— Търсят ви по телефона, мистър Андрюз.
— Марк?
— Сър.
— Чувам, че си добре. Радвам се. С прискърбие трябва да ти съобщя, че Сенатът е излязъл във ваканция от уважение към сенатора Дънкън. Президентът е потресен, но смята, че точно сега е моментът да се гласува законопроектът. Така че сега всички отиваме на обяд. Съжалявам, че не си с нас. Хванахме и тримата — Матсън, виетнамеца снайперист и един дребен мошеник на име Тони Лорайдо. Може би има и други. Ще те уведомя по-късно. Благодаря ти, Марк.