Убийството бе извършено секунди преди очакваното пристигане на президента Кенеди, който трябваше да направи последен опит да осигури приемането на законопроекта за контрол върху оръжията преди гласуването в Сената. Очевидно, очаквайки демонстрация пред Капитолия, от Сикрет Сървис отклонили лимузината на президента към „Ръсел билдинг“.
Куршумът заседнал в мозъка на сенатор Дънкън, чиято смърт била установена в медицинския център „Уудро Уилсън“. Втори куршум засегнал рамото на агента от ФБР Марк Андрюз, 28-годишен, който се хвърлил върху сенатора в опит да спаси живота му. Андрюз бе превързан и по-късно изписан.
Все още няма обяснение на факта, че минути преди убийството пред стъпалата на Капитолия спрял втори президентски кортеж, но без самия президент.
Вицепрезидентът Бъмпърс обяви излизането на Сената във ваканция в памет на сенатор Дънкън. Камарата на представителите също гласува единодушно едноседмична ваканция.
Президентът, който пристигна в Капитолия с конгресменското метро от „Ръсел билдинг“, научи новината за убийството на Дънкън в Сената. Видимо потресен, той заяви, че официалният обяд, на който ще се разисква законопроектът за контрол върху оръжията, ще протече според плана, но помоли събралите се сенатори да почетат с едноминутно мълчание покойния си колега.
Президентът каза още: „Зная, че всички са потресени и натъжени от тази трагедия. Безсмисленото убийство на един добър и достоен мъж трябва да засили решимостта ни да работим заедно и да сложим край на свободната търговия с оръжие“.
Тази вечер в девет часа президентът възнамерява да излезе с обръщение към нацията.
— Вече знаеш всичко, Лиз.
— Не зная нищо — отвърна тя.
— И аз не знаех по-голямата част от това — призна Марк.
— Животът с теб ще бъде труден.
— Кой ти е казал, че ще живея с теб?
— Разбрах го по начина, по който се нахвърли на яйцата.
В хотел „Фонтенбло“, край плувния басейн, седеше един мъж, четеше „Маями Хералд Трибюн“ и пиеше кафе. Поне сенаторът Дънкън бе мъртъв и това му придаваше известно чувство за сигурност. Ксан бе изпълнил своята част от сделката.
Отпи от кафето — малко горещо, но нямаше значение — не бързаше за никъде. Вече бе издал нови заповеди, не можеше да си позволи да рискува. До вечерта Ксан щеше да бъде мъртъв; това вече бе уредено. Матсън и Тони щяха да бъдат освободени поради липса на доказателства — така го бе уверил адвокатът му, който никога не го бе подвеждал. Самият той за известно време нямаше да се появява във Вашингтон. Отпусна се удобно в шезлонга под топлото слънце на Маями и запали нова цигара.
В 9:45 директорът бе посрещнат в Белия дом от Хадли Рот — прессекретаря на президента. Докато чакаха, директорът му разказваше за специален агент Марк Андрюз. Рот внимателно си водеше бележки.
Марк пристигна минута преди 10:00. Едва бе успял да се прибере у дома и да се преоблече.
— Добро утро, господин директор.
— Добро утро, Марк. Радвам се, че успя да дойдеш. — Леко насмешливо, но не и неодобрително. — Това е прессекретарят на президента, мистър Хадли Рот.
— Добро утро, сър — каза Марк.
Рот заговори:
— Ще бъдете ли така добри да дойдете в кабинета ми, където ще изчакаме. Президентът ще запише обръщението си към нацията за тазвечерната телевизионна програма и ще отлети за Кемп Дейвид в 11:15. Предполагам, че ще ви отдели петнайсетина минути.
Хадли Рот ги отведе в кабинета си — просторна стая в Западното крило с прекрасен изглед към розовата градина през сводестия прозорец. На стената зад бюрото бе окачена голяма снимка на Джон, Робърт и Едуард Кенеди.
— Ще поръчам кафе — каза Рот.
— За разнообразие — промърмори Марк.
— Извинете? — попита прессекретарят.
— Няма нищо.
Директорът и Марк се настаниха на удобните столове, откъдето можеха да наблюдават на огромния монитор от течен кристал влизащите и излизащите от Овалния кабинет.
Носът на президента бе напудрен като част от подготовката за речта и операторите сновяха около него. Рот говореше по телефона.
— Си Би Ес и Ен Би Си са готови, Хадли, но Ей Би Си не са настроили предавателите — каза възбуден женски глас.
Рот се свърза с шефа на екипа на Ей Би Си.
— Побързай, Хари. Президентът не може да чака цял ден.
— Хадли.
На екрана се появи Кенеди.