Мариана Тинчева-Еклесия
Да направим ангел на мира
А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще прати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви говорил. Мир ви оставям;
Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът ви дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.
DOM, многовековната катедрала на гр. Кьолн, е толкова висока, че когато човека в подножието вдигне глава към острите й върхове в небето, изпитва страх — като че е погледнал в отвъдното, което не може да се обземе с очи. А онова, което не се вижда с очи, не се побира в разума ни, то не може да отговори на много въпроси. За първи път застанали пред храма на Кьолн, гостите на града се питат: как със строителните средства на Средновековието са постигнати обемът, височината, класическата изящност на архитектурата? А като влезе в необятните дълбини на храма, човека се чувства и малък, и извисен от сводовете на капелите, музиката на стария орган, гласа на миналото… Кьолнската катедрала е основана върху мощите на светци и крале през 1248 г. Сякаш смутени от огромните мащаби на своето начинание, хората прекъсвали строителството за години; после продължавали към висините по-бързо, по-смело, окрилени от съзнанието, че изграждат Дом (DOM) за прослава на Твореца. Сам Бог ги вдъхновявал с постоянно откровение, че Кьолнската катедрала ще надживее превратностите на събитията, за да съществува в бъдещите столетия. В албума на храма един черно-бял фотос от 1945 г. приковава вниманието: част от катедралата не е пощадена от бомбардировките на англо-американците през Втората световна война; полуразрушен, безлюден е бил символът на града…
Днес населението на Кьолн надхвърля милион. С толерантни чувства тук съжителстват хора от 180 националности, приели Германия за своя втора родина. Навярно затова от 6 до 10 юни 2007 г. Кьолн беше домакин на Трийсет и първите празници на Евангелската църква. Мотото, под което премина традиционният фестивал на протестантите, бяха думите, отнасящи се до словото Божие: „Живо, силно, остро.“ Върху раменете на участниците се виждаше оранжево шалче, в края на което се четеше въпрос: „Какво направи за хората?“
В Международния панаирен център, където бяха основните изяви, най-много бяха гостите от Африка, Филипините, Индонезия. Върху голяма карта на света бе изписан въпросът: „От къде идвате?“ На 6 юни около обед тук бяха поставени деветдесет и пет знака на гости, стекли се от всички континенти. Ден по-късно „автографите“ върху картата бяха вече от 138 страни, а дневният бюлетин за празниците, издаван на немски и английски език, съобщи, че присъстват 5009 гости от цял свят.
Фестивалът, който имаше мероприятия и в близките градове, включваше три хиляди изяви — богослужения, изложби, концерти, дискусии. По поляните на брега на р. Рейн още на 6 юни вечерта към гостите от чужбина се присъединиха към 400 000 души от цяла Германия и много туристи. Всички заедно се молеха и пееха възхвални химни към Всеподателя Бог.
Както писа информационният бюлетин: „Целта на срещата не е само да събере хората за празненство. Тя е широка платформа за критични дебати по съвременните проблеми на обществото.“ Основни акценти на разискванията пред отворени микрофони в четвърта зала на панаирните палати бяха темите за толерантното отношение между протестанти и католици; за религиозния плурализъм, за диалога с исляма. Тук сестрите дякониси призоваваха с думи и брошури за отворени врати на Църквата по всяко време и за всички случаи…
С мъдрост и духовна прозорливост в началото на XXI век се налагаше стремежът на екуменическа основа: създаване на международно младежко движение от всички националности. Това движение би трябвало да продължи общуването между младите хора и след закриването на фестивала. С цел популяризиране на идеите и тяхното отразяване в обществото, камери на Националната немска телевизия навсякъде бяха „отворено око и ухо“ за разговорите в залите.
„Какво е свещено за вярващите? Защо сме различни в религиозните възгледи и позиции? Защо се делим, докога…?“ На тези въпроси се чуваха единни, ала различаващи се отговори, които са имали милиони вярващи преди нас. Ще ги задават вярващите и след години, тъй като различията са закономерни. Те са аналог на географските особености, степента на развитие и вековни традиции, в които живеят хората по земята.
В Кьолн всички съзнаваха, че Бог, Който знае всички земни езици, ни учи в смисъла на Неговата любов — единството и взаимното зачитане на вярващите в Него.
Преди да влезем в катедралата „Св. Мартен“, недалече от символа на Кьолн — DOM, прочетохме кратка история на храма, написана върху каменна плоча. Той е изграден на р.