Рейн преди векове и е разрушен до основи през 1945 година. Планът „Маршал“ за бързо възстановяване на Германия, разделена на две, включва обновяване на всички строителни фондове, включително и на църквите. Катедралата „Св. Мартен“ с кръгли кули е възстановена окончателно едва през 1983 година, когато в нея започнал нов молитвен живот. Първото, което разбрахме при влизането ни, беше, че богослужението не е на немски, а на португалски език. Отговора на въпроса ни защо е така, намерихме на информационното табло на стената: в неделните и празничните дни тук всеки час богослужението е на различен език, на който говорят вярващите от други националности, живеещи в Кьолн, или на гости, присъстващи в храма. Същото правило за зачитане на езика и богослужебните особености на вярващи от различни краища на света важи и за други храмове в града с пъстър национален колорит. Тази законова толерантност към религиозните чувства доказва и уважение към личността. Възстановена Германия, днес с висок жизнен стандарт, със завидна икономическа и социална политика, вече мисли за глобален план „Маршал“, благотворно обновяващ и укрепващ света.
В един от салоните на огромната четвърта зала беше изправен стоящ ствол на дърво, край който спираха много посетители. На малка маса до ствола беше изобразен макет на скулптурна фигура „Ангел на мира“, в която трябваше да се превърне дървото. Право да участват в сътворяването на пластиката имаха всички желаещи: те получаваха чук и длето, дялаха върху крилата на Ангела и получаваха за спомен онази частица, която са направили със своя ръка. Има нещо трогателно да правиш Ангел на мира с участието на хиляди хора. Аз взех, запазих и донесох в България част от „крилото“, което ръкоделствах заедно с други вярващи…
Край стените на внушителната осемвековна катедрала DOM на Кьолн през времето на Трийсет и първите празници на Евангелската църква не секваха хоровите песнопения „Алелуя!“ Тук нямаше имена и звезди на естрадата, или по-точно всички изпълнители бяха звезди, защото бяха събрани най-добрите гласове от Южна Корея, Канада, САЩ, Нова Зеландия… В различни павилиони, пръснати по площада, се събираха средства и помощи за бедстващи страни или райони. Срещу три евро всеки можеше да си купи Ангелчето за помощ на децата в Африка. Пак толкова струваше и флагът в помощ на хора в инвалидни колички, сувенирът за незрящите, които четат Библията на брайлово писмо… В огромното училище по милосърдие за нуждаещи се по време на тържествата всеки имаше възможност да докаже на живо християнската си душа. Високите етични норми към страдащите по света бяха огледало на целта за взаимна помощ.
Сред милосърдните ангели на Иисус Христос навярно имаше хиляди, но тук, сред множеството от домакини и гости, се открояваше жена, чието име е малко познато. Шейсет и четири годишна, съпруга и майка на четири деца, Мариане Гроспийч от Непал беше пристигнала в Германия, за да разкаже за малкия град на прокажени в своята страна. Lepra е медицинско название на проказата, която съществува и до днес. Нейната родина преди векове е била най-вече в Африка, както и в субтропични райони, благоприятстващи развитието на бактерията Lepra… В лагера на Непал днес живеят около 1600 деца, жени, мъже, болни по наследство или носители на неизлечимата зараза, която ги обрича на изолация. Преди двайсетина години, подобно на Майка Тереза от Калкута, Мариане решила да посвети живота си на тези хора и да им докаже, че не са забравени от Бога. Постепенно жителите на лагера започнали да отглеждат в градини зеленчуци, от които да се прехранват; започнали да изработват на ръка накити, да произвеждат копринени тъкани, сувенири, които се продавали предимно в Непал, а по-късно и в развити страни по света. Тук започнали да пристигат мисионери от Европа, които открили медицински център за лечение на болните не само от проказа, а и на хора в инвалидни колички, незрящи, глухи, неми… Те разкривали курсове за ограмотяване на жените, майки на невръстни деца. За домакините на тържествата и за гостите, които познаваха стандартите на Германия, беше изненадващ разказът за подобен бит днес. Сумата, необходима за битови нужди и лечение на прокажен човек в лагера, е около 16 евро за месец!
„16 евро?“ — недоумяващо вдигаха рамене слушателите на откровението:
„Нужни са ни 25 000 евро месечно, а понякога не можем да набавим дори половината. Въпреки това не губим надежда!“ — сподели пред една международна група Мариане Гроспийч.
Рита Шмидт, като разглеждаше снимки от лагера на Непал, се просълзи: