Ейделман методично обхождаше стаите една по една — през лъчите на златистата светлина, която проникваше между пердетата, през сенките и застоялия въздух. Той събираше вещи, останали от родителите му. Надникваше в килера и под стълбата, разтваряше врати, които не бяха отваряни с години, изследваше гостните стаи със старинни железни кревати и порцеланови умивалници. Отдавна несмазваните панти скърцаха. Над стълбата се разнасяше чукане и грохот, защото Ейдеман събираше детайли за своята машина, мъкнеше ги през поредицата от запустели стаи и ги довличаше до просторната галерия, която се намираше до източната стена на къщата.
Той събра от стаята на майка си радио и преносим телевизор. Върху една от табуретките бе поставено в чаша и събираше прах изкуствено чене, забравено на това място преди шест години, но то явно не го заинтересува. Ейделман видя върху масичката за игра на карти стара шевна машина „Зингер“, която сигурно бе прекарала на това място десетилетие и реши да я вземе. Върху дебелия слой прах, покрил масичката, остана призрачна следа. С доста труд, той успя да измъкне от гнездото на прозорец стар климатизатор. Ейделман си спомни, че го бе купил през лятото, през което майка му се беше разболяла и постоянно се оплакваше от задушната жега.
В галерията постепенно се натрупваха все повече вещи: прахосмукачки, стерео грамофон с тон-колони, лампи и три-четири вентилатора. Той взе от кухнята тостер, миксер, електрически нож и микръвълнова печка. Даже си мислеше дали да домъкне в галерията и хладилника, но скоро се отказа от тази идея — щеше да му създаде много работа. Можеше да мине и без него.
След това дойде ред на малкото, останало от баща му. Вещите му се съхраняваха в къщата от много години и със самото си присъствие напомняха, че стопанинът на дома липсва. В детството си Ейделман ги разглеждаше с часове — като частички, изпаднали от живота на баща му, чрез които се опитваше да разгадае неговия характер и причината за изчезването му. Когато стана на десет години, той разглоби електрическата самобръсначка на баща си. Извади и събра остатъците от косми, които се намираха в прозрачното й резервоарче, след това ги събра, прехвърли ги в шишенце от аспирин и дълги години ги пазеше като светиня. Сега Ейделман, без да се замисля, прибра самобръсначката в джоба си. На дъното на чекмеджето на писмената маса преди много години бяха скрити швейцарски военен нож и часовник, чиито стрелки бяха застинали на шест и една минута. Това беше всичко останало от баща му. После той дълго седя върху края на детското си креватче и въртя ножа в ръцете си, решавайки дали ще му послужи и ако е така, по какъв начин. В края на краищата повдигна рамене, пъхна ножа в джоба си и слезе на първия етаж.
След това Ейделман измъкна от бараката в двора различни вещи, които, макар и да бяха останали от баща му, никак не се асоциираха с него. Три косачки за трева, две от които не работеха от много години, елекро-култиватор за почва, резачка за дърва и електрически ножици за подстригване на жив плет.
Тук се намираше и сандък с инструменти, който някога принадлежеше на баща му. В младостта си, Ейделман само веднъж го бе държал в ръцете си, но пръстите му и досега помнеха грапавите му плоскости и острите му ъгли.
Той вече се намираше в полумрака на източната галерия и любовно милваше с ръка сандъка. Ключалката му се отключи с акуратно изщракване. Капакът му леко се отвори на смазаните си панти и пред очите му се показаха светещи от чистота инструменти, които бяха прилежно разположени всеки във своето отделение. Ейделман обхвана с поглед помещението. Той вече беше преместил цялата мебел към широките прозорци на източната стена, така че в центъра на галерията се бе образувало много свободно място и сега то беше напълнено с много механизми. Изглеждаше така, сякаш Ейделман беше ограбил магазин за битова техника. Той се усмихна и се захвана за инструментите.
Вече се усещаше като механик.
Нощта настъпи и покри града с тъмнина. Ейделман се откъсна от работата си за момент, за да включи осветлението и да изяде сандвич. Застанал на вратата на кухнята, той го дъвчеше и наблюдаваше източната галерия.