В Стауз Конърс всичко е спокойно!
Ейделман се изправи, той по принцип не купуваше вестници.
Когато влезе в магазина, видя Синди. Тя както винаги, седеше зад касата. Синди се обърна, за да го поздрави… И изведнъж Ейделман беше обхванат от чувството, което нито можеше да обясни, нито да измери. Нещо от рода на щастие. Сякаш през цялото това време бе паднал от самолет от такава височина, че беше видял извивката на хоризонта, а нещо го бе дърпало напред-назад, но накрая парашутът се беше разтворил и разцъфнал в хладния въздух, а ремъците му се бяха опънали и той вече не падаше, а летеше и светът под него най-накрая се сви в къса геометрия на порядък.