Винаги съм се чудил защо е така мръсно в нашите градове. Между другото, не във всички. Преди година бях за няколко дни в Хисаря и ми направи страхотно впечатление колко чисти са улиците там. Вярно, бях извън активния сезон и хората бяха малко. Казват, че това е причината - в градовете ни има твърде много хора. Обаче дайте да си го кажем докато е време - не може да се осигури чистота чрез намаляване на броя на хората, не, че не са правени опити, обаче не бива, в 21 век сме и в Европа, където дори и в големите градове е сравнително чисто при определени условия.
От друга страна проблемът е точно в хората. Учените са доказали теоретически и експериментално, че боклуците не се самозараждат, хвърлят ги хората. Значи за да са почисти градовете ни, трябва хората да не хвърлят боклуци където им падне, а където и както трябва. Много пъти съм виждал как човек слиза от превозното средство и си хвърля билета на земята, или си купува цигари, или вафла, или баничка и опаковката хвърля на земята. Наблюдавал съм внимателно - тези хора не правят това нарочно, от злоба, те го правят механично, така, както дишат. Какъв е изводът - тези хора не са научени да пазят чисто. Научени са да се возят в градския транспорт, научени са да си купуват разни стоки, научени са може би да си мият зъбите, обаче да пазят чисто не са научени.
С някои мои приятели и познати през годините сме правили експеримент - може ли човек да научи детето си да пази чисто? Резултатите от проведените експерименти категорично доказват, че това е възможно - достатъчно е човек да обясни на детето си, че трябва да хвърля боклуците в съответните кошчета и самият той да прави това, само след един-два опита детето започва да пази чисто така естествено и непринудено, както примерно диша. Къде е голямата трудност? Експериментите показаха, че не е трудно да приучиш детето си да пази чисто, трудното е да му обясниш защо то трябва да прави така, след като околните не го правят. Слава Богу, и това не е нерешим проблем, ако си търпелив и честен.
Но да се върнем към великденските яйца. Как да ги оползотворим без да замърсим около нас с килим от яйчени черупки? Това е задача, родееща се по сложност с безопасното унищожаване на ядрените арсенали. Какво да ги правим черупките? Аз дълго мислих по въпроса, рових доста из Интернет, посъветвах се с класиците и смятам, че открих разумното решение. Чуйте какво пише Плиний в своята “Естествена история” за бита на пигмеите, които според него населяват Индия: “къщите им са направени от кал, пера и черупки от яйца”. Ето в тази посока трябва да наблегнат по Великден българските строители, хем черупките от яйца ще оползотворят, хем това може би ще ни откъсне от новобогаташкия мутробароков архитектурен стил, който властва в градовете ни.
С черупките се оправихме, сега ще кажа и за самите яйца. За разнообразие можете да направите от тях пиянска салата. Защо се нарича така тази салата аз мога само да гадая, предполагам понеже е лесна, на пияна глава човек ако тръгне да кълца шопска салата примерно, може да стане беля, а тук обелваш яйцата, нарязваш ги на четири, най-трезвият накълцва пресен лук – по Великден му е времето и лесно се кълца, сипваш обилно оцет, също зехтин или олио, сол, може и чер пипер и готово. А най-хубавото е, че въпреки името си, това е салата, подходяща и за въздържатели, пък и представя яйцата в по-различна кулинарна светлина.
Вкусни фестивали
Като чуете думата “фестивал” за какво се сещате?
Аз се сещам за “Златният Орфей”, много ранен детски спомен ми е той и затвърждаван всяка година, сега и насън да ме сбуташ и да ми кажеш “Златният Орфей”, веднага ще отговоря Анита Хегерланд. За по-младите ни слушатели нека да дам допълнителна информация - Анита Хегерланд е от Норвегия, тогава беше 8-9-годишно дете, което симпатично изпя на фестивала песента “Арлекино”, очарова всички, а пък аз, нека да разкрия сърцето си, тогава също 8-9-годишен, бях влюбен в нея.
Между другото на “Златният Орфей”, пък и в естрадата изобщо, най-много се пееше за любов. Изсвири оркестърът първите акорди, изпее изпълнителят “обичам те” и започва да уточнява “твоите очи, твоите ръце, твоите коси” и така нататък орган след орган и крайник след крайник, на части се изпяваше влюбеността, за да не вземе случайно на към секс да отиде работата.
Не това обаче е голямата грешка на естрадата, която я прати в златния архив на музиката, а неправилният инструментариум, с който боравеше тя относно любовта. То си се знае - любовта на мъжа минава през стомаха. Не през очите, не през ръцете, да не говорим за косите, веждите и мустаците. Трябваше дейците на естрадата да се посъветват с готвачите и тогава вместо да пеят “твоите очи, твоите коси”, щяха да пеят “твоите сърми, твоята мусака” и естрадата щеше да пребъде. Доказателство - попфолкът, респективно чалгата.