Но да не се отклоняваме от литературата, не можем да не кажем и нещо за “Бай Ганьо”. В европейските си пътешествия бай Ганьо не се отдава на кулинарни излишества, той, по автор, набляга на похлупците със сол и пипер, сухият корав като камък самун и поостарелият кашкавал. Бай Ганьо пести и това е разбираемо, неговата мисия не е да се наслаждава на живота, той трупа начален капитал. Добре, обаче има моменти, когато и този герой показва, че не е чужд на кулинарните наслаждения.
Какво консумира бай Ганьо у Иречек, разбира се, безплатно? Най-вече супа, бледа европейска супа, която той разлютява с българска люта чушка до степен, която, според разказвача, може да отрови непривикнал човек. Супата се гарнира с колосално за европейските стандарти количество хляб. Какво е второто, какъв е десертът не е ясно. Но за отношението на бай Ганьо към основното ястие можем да съдим по неговото кулинарно постижение с печената риба в „Бай Ганьо на гости”. Като оставим настрана бруталността на оригинала, това си е готова рецепта за печена на скара риба.
Как приготвя рибата бай Ганьо - разтрива я хубаво отвън и отвътре със сол, червен пипер, чер пирер и я мята да се пече. Като е готова - веднага на масата, понеже, нека цитираме както е по автор, “Прясна риба не е ли гореща - хвърли я!” И още един цитат “Скоро! Скоро! Додето е гореща, дайте лимон и вино, без вино две пари не чини!” Така е, прясна печена риба се яде гореща, с лимон и с винце. И най-вече с компания. Защо гювечът в Силистра йолу е така неземно вкусен? Защото се изяжда с хубава компания, тя е най-хубавата подправка за всяко ястие, дори и най-скромното…
Доброто старо време
Въздишате ли по доброто старо време?
Аз, няма да крия, понякога въздишам по доброто старо време, когато не плувах в морето на живота, стараейки се да не потъна, а тепърва се готвех да скоча в него с някой красив лупинг. Обаче като изпадна в такова състояние, веднага си казвам, че доброто старо време е добро най-вече защото тогава човек е бил по-млад и по-наивен. Колкото по-млад и по-наивен - толкова по-добре. За съжаление единствената възможна промяна е към по-стар и по-мъдър. Е, и това не е лошо, понеже си е естествено.
Ето и друг довод - доброто старо време някога е било настояще. При това често пъти е било настояще продължително време - “абе няма ли да свършат тези…” и следват неприятностите, които сега, в тогавашното бъдеще време, а сегашно настояще, сме забравили.
Споменах бъдещето време - трябва да се пазим от него. Тази частица “ще” е поразила повече хора, отколкото атомната бомба. “Ще направя това, ще се справя с онова…” Някак си при активните действия доминира “ще”, а сегашното време е по-слабо представено - “правя това, справям се с онова…”, да не говорим за миналото време - “направих това, справих се с онова…”
Имам в къщи един сборник, нарича се “Книга на добродетелната девойка”, издаден е в края на 19 век и текстовете в него не са наши, български, а са преведени от френски и леко побългарени. От тази книга добродетелните девойки се научават как да се обличат, кога да кажат “добър ден” и кога “пардон”, как се бродира гоблен и как се подреждат цветя във ваза, има и много интересен за нас, любителите на хапката, раздел за готвенето, който започва с изречението “Пред печката винаги бъдете спретнати”. Звучи много съвременно, въпреки че е в текст, изпълнен с носовки и думи като “обуща” и “дилаф”. “Винаги бъдете спретнати”, разбирай минете през живота като манекенки на дефиле, с изправени глави, изпънати рамене, уверена крачка и дори да се спъвате на всяка стъпка в кретенските измишльотини на някой маниак дизайнер на облекло, пак бъдете спретнати.
Сещам се и за един друг текст, който звучи адски съвременно - “какви времена настанаха, младите не уважават старите и всеки иска да напише книга”. Това не е надпис със спрей на стена, направен току-що, а надпис от Древния Египет, написан преди много, много векове, тогава, когато учебниците по история са били тънки като средностатистическа спестовна книжка.
Интересно, в Древния Египет дали хората са въздишали по доброто старо време? И дали са се надявали на по-добро бъдеще? Това не е известно, няма запазени такива текстове, както не успях да открия и говарска книга от Древния Египет. Оказа се, че първата истинска готварска книга е написана по-късно, малко след раждането на Христа от изтънчения римски чревоугодник Апиций. Той е човекът, създал рецептата за приготвяне на славееви езици, но аз сега няма да ви запозная с нея, а с една друга, която показва, че римската аристокрация не е използвала всичките си усилия само да се разлага.