Рецептата е за “Зеленчукова вечеря, лесно смилаема”. Това ако не е в съответствие със съвременните напъни за здравословен живот, здраве му кажи. Ето рецептата: “Всички пресни зеленчуци са подходящи за това ястие. Много младо цвекло и добре узрял праз са сварени на пара. Подреди ги в съд за печене на фурна, стрий пипер и кимион, прибави бульон и сгъстена шира или нещо друго за да ги подслади леко, запечи и сервирай.” Е това е, лаконично, съвсем по древноримски, “veni, vidi, vici”, “дойдох, запекох, изядох” и то така, че да се помни.
И наистина, като се замисли човек, доброто старо време може поне малко да се подготви тогава, когато то е настояще, за да може в бъдещето да си го спомняме с приятно чувство. И не е нужно споменът да е голям, грандиозен или величав, това може да е споменът за една споделена трапеза с близки хора…
За трудно увиращите глави
Знаете ли как се вари папагал?
Рецептата за варен папагал натюр е много стара, това е пиратска рецепта. Пиратите, пък и другите скитащи мореплаватели, често пъти са закъсвали за храна и са били принудени да хапват каквото имат под ръка. На всеки пиратски кораб имат под ръка, по точно на рамото на капитана, по един папагал. Който е чел книги за пирати и е гледал съответните филми, знае - няма пиратски капитан без папагал на рамото, който да крещи дрезгаво “Злато! Злато!” и също “Ще те погъделичкачм с ножа!” Всички смятат, че този папагал кисне върху капитанското рамо в името на екзотиката, а истината е, че той е последната резерва. Свършат ли провизиите, настане ли глад и хоп - папагалът в казана.
Добре, обаче папагалите са жилави твари, бройлерите, дето ги ядем сега, дават само бегла представа колко жилаво може да е едно месо. Обаче пиратите са изобретателни хора, те са открили как папагал може да бъде сварен така, че да стане изключително крехът - просто в казана при папагала се слага и брадва. Докато трае варенето, от време на време боцманът ръчка с върха на ножа брадвата и щом тя омекне, значи папагалът се е сварил.
В наши дни в помощ при сваряването на жилаво месо, стар боб и най-твърди чукундури са впрегнати съвременните технологии. Незаменим помощник е тенджерата под налягане. Набутай вътре продуктите, сипи две чаши вода, затвори хубаво отгоре да не вземе някой картоф да избяга, печката на макс и резултатите няма да закъснеят. Но за това след малко, сега да се огледаме в дъното на добре излъскания тиган.
Как стои въпросът с увирането при нас, хората? Знаете го онзи израз - “не му увря главата на този човек”. В смисъл - кара я както си знае, без да се интересува от нищо и от никого. На науката не са познати чукундури така твърди, като някои човешки глави. Това е естествено - всеки смята, че е прав и никой не обича да признава, че е грешал, особено ако той самият не страда от това. Ето ключа към успеха - човек трябва да се опари, за да му уври главата.
В живота обаче най-често се парят не тези, дето забъркват най-горещите каши, а околните и затова на тях главите са им увряли, та даже и превряли. Тези хора са същите, които духат супата. Те вадят горещите картофи и кестени от огъня. Сърбат врялата каша. Пекат се на бавен огън. Въртят ги на шиш. Всичко това звучи вкусно, като пиршество, като купон, като коктейл, като банкет. Обаче внимание - истинският купон е в кухнята на нещата. Там свещенодействат главните готвачи и техните помощници, там външни лица не се допускат, от хигиенни съображения, може надробеното да ти вгорчи живота, да те разстрои и да ти отрови бъдещето, обаче всичко трябва да е хигиенично. За което много благодарим.
А сега да се върнем отново при тенджерата под налягане. Тя е символ на здравословно приготвяне на продуктите. Ето нещо изключително здравословно:
На дъното на тенджерата под налягане се слага решетката за приготвяне на пара. Сипва се марко вода, не по-високо от решетката. Отгоре се нареждат цели зеленчуци, каквито ви хрумне - картофи, моркови, цвекло, кромид лук, също праз лук (между другото, свареният на пара праз лук е идеален заместител на аспержите), слагат се още и скилидки чесън. Тенджерата се херметизира, водата кипва, петнайсетина минути клапанът отгоре радостно фъщи и ето ти готова универсална гарнитура за всякакви печени меса или пък леко, разтоварващо ястие. Разбира се, да се поднесат варени зеленчуци просто така не е добре, трябва да се овкусят със сол, чер пипер, малко лют червен пипер, ако обичате люто, малко краве масло за разкош, на варения праз върви малко лимонов сок. Задължително тази сварена групичка зеленчуци се консумира гореща, но не чак толкова гореща, колкото увещанията на хората с неуврели глави, че главите им са уврели. Запомнете - горещите сварени зеленчуци се духат преди да се лапнат, хората се проверяват уврели ли са им главите, преди да им се довериш…