Но да се върнем далеч на север, там снегът е пухкав, изобилен и дълготраен, затова в шведската кухня традиционно се използват най-вече онези продукти, които могат да се съхраняват през цялата дълга зима. Ястията като цяло са много хранителни, с високо съдържание на мазнини и захар. На всеки празник на масата се поднася задължително осолена херинга, след която следва друга риба. След рибните ястия се преминава към останалите.
Ако вземем, та се объркаме и вместо в хладилника, бръкнем в библиотеката, можем да научим пикантни подробности за шведската кухня. Най-пикантни са наденичките и кървавицата, които майката на Емил от Льонеберя приготвя с много подправки, най-вече ким, пипер и лук. А какво да кажем за малките кюфтенца, наречени тефтели, които Карлсон - знаете го, той живее на покрива, яде в огромни количества? Не са ли кюфтетата един апетитен мост между нашите два велики, древни и красиви народи?
Еднаквост можем да открием и на база бира, която и тук, и там е много популярна, само че в Швеция от нея приготвят известната супа Елеброд.
Но да се върнем на кюфтетата. Сигурен съм, че ако Карлсон изяде едно българско депутатско кюфте, той в никакъв случай няма да може да полети, само ще бръмчи тежко и авторитетно. От друга страна ако нашите големци преминат на дребните шведски кюфтенца, ще могат ли да полетят и да се откъснат от ниското?
Е, това са така, кулинарни разсъждения по никое време, но нищо не ми пречи да кажа рецептата за тези кюфтенца, те наистина са вкусни. И така, за 50-ина бройки, които отиват за едно ядене на средностатистическо семейство, са нужни кайма от 400 гр. телешко и 200 гр. свинско, 100 гр. мляко, 100 гр. галета, 100 гр. кромид лук и 1 яйце. Лукът се нарязва наситно и се запържва в олио. Галетата се накисва в млякото и заедно с яйцето и лука се прибавя към каймата, посолява се и се подправя с черен пипер на вкус. С мокри ръце се оформят кюфтенца колкото орех, като - внимание - се нареждат върху дъска, намазана с олио. Загрява се мазнина за пържене и кюфтенцата ловко се плъзват в нея да се пържат от всички страни докато се зачервят.
Запомнете тази рецептата за онзи тежък момент – има периодично такива моменти в живота - когато ще се чудите какво да сготвите. То е ясно – дребни шведски кюфтенца. Сигурен съм, че няма да се чудите и с кого да споделите тази вкусотия, защото, както казват шведите, който иска да пее, винаги намира песен…
Бал с маски
Ето един кратък тест - кое предпочитате, кюфтета или кебапчета? Който избере кюфтета, значи е по-подходящ за депутат съобразно крилатия и вкусен израз “депутатско кюфте”. Който избере кебапчета, значи е по-подходящ за избирател според практиката да се раздават на избирателите кебапчета по изборно време.
Веднага обаче трябва да подчертая, че не всичко е такова, каквото го виждаме и което е особено важно за нас, не всичко, което лети се яде. Не можем да подминем и един основен въпрос - дали всичко, което се нарича кюфте, наистина е кюфте?
Поразрових из мрежата да потърся вегетариански ястия, наречени “кюфте” или “кебапче”. Оказа се, че има много видове вегетариански кюфтета, обаче няма вегетариански кебапчета. Питам се дали това означава, че избирател се лови само с кебапче от мръвка, че не можеш да го излъжеш с нещо като кебапче, че българският избирател държи на истинското?
Да съсредточим вниманието си върху вегетариан-ските кюфтета, има ги много. Кюфтета от картофи, кюфтенца от картофи - има разлика между тях, проверих, кюфтета от овесени ядки и картофи, кюфтенца от тиквички, кюфтета от гъби и картофи, кюфтета от картофи и тиквички, кюфтета от картофи и моркови, кюфтета от орехи, кюфтета от спанак и магданоз, кюфтета от тиквички, съвсем различни от споменатите току-що кюфтенца от тиквички, спаначени кюфтенца.
Веднага прави впечатление, че във всичките тези рецепти присъстват и картофите, колкото повече опознавам кулинарията, толкова повече се убеждавам, че картофите у нас са стратегически продукт, нещо като бензина по света и няма нищо чудно, че хора у нас са станали милионери по картофена линия.
Сега да се върнем за момент на крилатия израз “депутатско кюфте”. Интересно, дали депутат би ял кюфтета от картофи и моркови или кюфтенца от тиквички? На предизборен митинг със сигурност, в телевизионен диспут също - за да обори противтниците си от партия “Вълчо мезе” и от интернационално движение “Български път към барбекюто”. Когато обаче депутатът остане насаме, очи в очи с картофеното кюфте, как ще постъпи той? Няма ли да се сети за Мария-Антоанета, която е казала “Като няма хляб, яжте пасти”?