Да се потопим за малко в многообразието от рецепти за торти - торта от моркови, мечтата на всеки заек, но може би не на всеки депутат; торта от тиквички и сирене - депутатът става неспокоен; торта от зрял фасул - депутатът се замисля дали не е време да смени парламентарната група; картофена торта - в този момент депутатът обявява, че е цинизъм да се ядат торти и омерзен отива да яде хайвер.
Добре, обаче и тук изненада, разнообразието от хайвер е голямо - шопски хайвер от извара, хайвер от патладжани и сирене, хайвер от грис, хайвер от кус-кус, хайвер от чесън, хайвер от моркови и стига толкова, че много хайвер не е на хайвер.
Какъв е изводът от всичко казано до тук? Да припомним - кюфтета има всякакви, пасти се правят от мислими и немислими продукти, хайверът не е това което е, обаче кебапчета има единствено и само от месо. Затова категорично се натрапва изводът - да си избирател е много по-добре, а прехваленото депутатско кюфте не ни го хвалете повече моля. Това - за хората, които хапват месо. А за вегетарианците е една рецепта, която няма да откриете в никой български ресторант, тя е от Мексико и е за моркови с текила:
Необходими са половин килограм моркови, 2 супени лъжици краве масло, сол, черен пипер и копър, 50 грама текила. Нарежете морковите на колелца с дебелина половин сантиметър. Запържете морковите в маслото за 10-ина минути, сложете сол, черен пипер и малко копър. Разбъркайте добре, полейте морковите с текилата и подпалете. Когато пламъкът угасне, разбъркайте и сервирайте, а оттам-нататък и в Мексико, и в България се действа по един и същи начин. Ако не знаете как, поканете довечера приятели, питайте ги “какво да ги правим тези моркови с текила, още повече, че остана текила” и заедно сигурно ще откриете вярното решение…
Дивото зове
Къде се оцелява по-лесно - в града или сред дивата природа?
Да оставим града, така или иначе ден след ден оцеляваме в него, нека сега да насочим кулинарното си внимание към дивата природа.
Ако вместо в хладилника, бръкнем в библиотеката и попрочетем нещо, ще разберем, че традиционната представа за прехранване сред природата е свързана с трънки и глогинки, млада букова шума, диви ягоди и малини, див чесън и левурда, разни гъби, круши дивачки, а също и с кръвожадни занимания като лов и риболов. Добре, но може ли градското чедо да оцелее с това? Ще съумее ли кашкавал туристът, нека не подминем този кулинарно-туристически термин, обозначаващ човек, който ходи на екскурзия от дъжд на вятър, ще успее ли той да се конкурира, както е според литературата, с харамиите за младата букова шума, с мечките за малините, с ранобудните баби за левурдата и дивия чесън, с гъбарите и най-вече с ловджиите и риболовците? Не, категорично не!
Ала обречено на глад ли е градското чедо сред дивата природа? Ако природата е българската, отговорът отново е не, категорично не.
Не съм имал възможност да бродя подробно из чуждестранна дива природа, обаче българската е някак урбанистично дива. Прекалено цивилизовано дива. Навсякъде следи от човешката дейност. И да кажеш, че това са безброй указателни табели, екопътеки и заслони - не, те не са чак толкова много, обаче отпадъците са навсякъде. Българската дива природа така е засипана с боклуци, че който и да е човек може да оцелее без проблем в нея. Как става това? Лесно. Човекът събира изхвърлените хартийки, също изхвърлените метални консерви и алуминиеви кутийки, разни бутилки, нарамва колкото може да носи и ги предава в най-близкия пункт за вторични суровини. С получените за тях пари си купува храна в някой супермаркет или може би мол, ако е сноб.
Има хора, които мечтаят нашата природа да е чиста. Чудят се как да стане това. Засега пътят е само един - човек да се държи цивилизовано. Ако всички се държат цивилизовано, не може пространството около нас да не стане цивилизовано.
Знам, това е трудно. Много по-лесно е човек да се държи като окупатор във вража държава. До какво води това отношение знаем. Нека да опитаме и другото.
И тогава българската природа ще покаже красотата си изцяло. Тогава ще бродим из нея възхитени, а като се уморим от бродене, ще поседнем и ще похапнем сандвич, сега ще ви кажа какъв точно ми се струва много подходящ - обиколих моите любими кулинарни места в Интернет и открих рецептата за чесново-лучени сандвичи, публикувана е от една жена на име Диана Мичева. Как се приготвят те: