И така, за Шейк за “добро утро” са нужни 1 малък или половин голям банан, малко пресни или замразени малини - да речем една или две супени лъжици, чаша прясно мляко, нека да е обезмаслено, че нали пазим талия, чаена лъжичка мед, малко ванилия, няколко капки лимонов сок, малко канела. Всичко това, без обелката на банана, разбира се, се слага в подходящ съд и се пасира.
Този коктейл е идеална диетокоректна енергийна бомба, особено ако ви предстои тежък ден - въоръжени с тази бомба успешно ще се борите, сражавате, надделявате и разпердушинвате всеки един враг, където и да се появи той по пътя ви през въпросния тежък ден. Това - ако приемем, че животът е борба.
Има и друго гледище - че животът е хубав.
Като се замисли човек, двете гледища не си противоречат. Животът може да е борба и пак да е хубав, както и може да е хубав и пак да се налага известна борба. Защото доказано е, че бананите не падат сами от дърветата право в ръцете ни, поне по нашите географски ширини и дължини е така. А пък за малините трябва да се наведеш, както казват старите хора, да се поклониш на всяка малина. За млякото, меда, лимоните няма да отварям дума, представяте си колко труд им трябва. Да не говорим и за канелата, там нещата са направо грандиозни - първо правиш велики географски открития, побиваш знамето си на някой екзотичен остров на подправките, пък хайде колонизирай, пък хайде имперски амбиции и политика на канонерките и всичко това заради едната канела.
Това дали животът е борба или е хубав, или е хубав понеже е борба, или е нещо друго всеки решава сам за себе си. А такива решения се взимат особено успешно и приятно с чаша плодов шейк за “добро утро”…
Като сме в задръстване да не сме задръстени!
Попадали ли сте в улично задръстване?
Не зная как става така, но колкото пъти от общината са казали, че ето сега вече ще се справят със задръстванията по улиците, толкова пъти тези задръствания се усложняват. Май нещата вече са такива, че задръстванията могат да се премахнат само чрез премахване на автомобилите в градската част. И ако отнякъде се появи автомобил на улицата, то той ще бъде преследван от съответните органи и от групи възмутени граждани, залавян и разглобяван за назидание на останалите автомобилисти. Пък те, като им се кара толкова, да бръмчат извън града. Но това са мечти, реалността е по-друга, реалността е задръстена. И, няма как, ще се нагаждаме към нея.
Как изглежда попадналият в задръстване автомобилист, гледан откъм кухнята? Изглежда нещастен. Единственото другарче му е радиото, ако си е взел суха храна, то това е някоя вафла, а да слезе и да притича до близкото павилионче, за да си купи кебапче, пъхнато в хлебче няма как, понеже околните водачи ще го линчуват - къде от завист, къде понеже все пак и в най-голямото задръстване автомобилите мърдат по малко и присъствието на шофьора е задължително. Спасението? То е в ръцете на самия шофьор.
Какво му пречи сутрин, освен че се е погрижил гумите да са напомпани и резервоарът да е пълен, да се погрижи и за себе си? Казано е - не тръгвай на път без някой комат в торбичката! А при наличието на багажник и свободна задна седалка, нещата могат да станат направо професионални. Малко барбекю на дървени въглища, хладилна чанта с кайма и готово - докато чака в пътната “тапа”, предприемчивият шофьор започва да плеска кюфтета зад волана, пече ги и ги продава на хората от околните коли. А пък ако има късмета да е блокиран до някой претъпкан автобус от градския транспорт, това си е направо далавера. Така, де, като сме в задръстване да не сме задръстени!
Ние обаче задълбахме в дебрите на професионалната кулинария, а не това е задачата ни, вниманието ни е насочено към прости и интересни рецепти, които да ни направят по-добри, защото още древните мъдреци са казали, че “човек е това, което яде”, обаче никой не е казал “човек е това, което кара”.
Предлагам ви рецептата за един много прост и твърде вкусен сандвич. Избрах точно него защото не съм го срещал из кулинарните форуми, а и защото се прави бързо и може да стои както в жабката на закъсал шофьор, така и в чантата на някой ученик или пък в раницата на турист.
Какво правеше майка ми навремето, когато думата “хамбургер” все още не бе навлязла така властно в езика ни, а уличните задръствания бяха картини от една друга, чужда нам действителност? Тя взимаше две филии хляб - сега има готов нарязан хляб, който обаче задължително трябва да се попрепече, за да не се разпада - намазваше ги хубаво с краве масло, посоляваше ги, поръсваше ги с червен пипер, нареждаше върху едната филия нарязано на колелца сварено яйце и похлупваше отгоре с другата филия. Сандвичът можеше да стои дълго без да се развали, а като дойдеше моментът за неговото изяждане, той изпълваше тялото с енергия и с мисълта, че някой се е погрижил за теб.