Тук се питаме има ли справедливост на този свят, след като английското достижение днес е обсебено от американците? И наистина, кажем ли сандвич, веднага се сещаме за американския Биг Мак. Между другото, Биг Мак не е най-големият сандвич, по-биг от него е американски, естествено, бургер, който тежи почти 60 кг. Този сандвич съдържа 40 кг. телешка кайма, по 5 кг. маруля, кетчуп, горчица, майонеза и подправки, 160 резена сирене, пет глави кромид лук, 12 домата. Само хлябът тежи 15 кг. За хората на диета уточнявам, че тази вкусотия съдържа над 120 000 калории. Прави се по поръчка и струва 380 долара.
Не зная доколко този гигантски сандвич става за ядене, но той може да е много полезен ако терористите се громят не с умни бомби, а с такива сандвичи, хем ще е много по-евтино, защото умната бомба струва милион долара, хем ще е по-ефективно - достатъчно е един 60-килограмов сандвич да падне върху терорист номер едно и ще го направи на нищо, а осколките от сандвича няма да поразяват, а ще хранят околните, тоест налице ще е двоен положителен ефект - хем врагът ще бъде неутрализиран навеки, хем ако бомбардировките със сандвичи са достатъчно масирани, може да се изхрани предоволно афганистанското или съответното там население и даже то да наддаде на тегло, защото от сандвичите, знаем, се пълнее.
Много са приложенията на сандвича във всички области. Например, тъй като въпросният Биг Мак е с една и съща цена навсякъде по света, понякога икономистите меря с него цената на работната сила, например американецът работи за един сандвич десет минути, швейцарецът 15 минути, а в Найроби работят за единия сандвич час и половина.
А пък физици от Вашингтонския университет оприличиха строежа на неутрона на сандвич, няма да влизам в излишни научни подробности, само съм длъжен дебело да подчертая, че неутронът не става за пряка консумация, нищо че прилича на сандвич. Тук отварям една скоба - а не е ли причината американските физици да оприличат неутрона на сандвич това, че в Америка най-популярната храна е сандвичът? Науката мълчи, но сега всички погледи са обърнати към физиците от БАН, на какво ще оприличат те неутрона - на шкембе-чорба или на люта чушка? Докато чакаме компетентен отговор, можем да хапнем сандвич, приготвен, естествено, по американска рецепта, взех я от разказа на Хемингуей “Голямата река с две сърца”, цитирам класика:
“Отряза хляб за два сандвича. Във вързопа намери голяма глава лук. Разряза я на две и обели меката горна люспа. Наряза едната половина на резенчета и си направи сандвичи с лук.”
Това е рецептата, описана лаконично, пестеливо, както Хемингуей пише, а той пише така, защото големите неща в живота най-добре се описват с малко думи. Тъй че ако около вас сега има някой, който се готви да излезе за да тича по задачи, не е нужно да му кажете нещо, просто му направете два сандвича, та да ги хапне по някое време през деня, и без думи той ще разбере какво му казвате…
Коледа!
По какво разбирате, че идва Коледа?
Според мен най-точният ориентир са витрините на магазините - щом се украсят коледно, значи идва празникът. Добре, обаче търговците започнаха да слагат коледната украса едва ли не веднага, щом през есента махнат лятната. Значи нужен е друг ориентир.
Чувал съм, че в Европа щом по улиците замирише на печени кестени, значи Коледа идва. От известно време и по нашите улици е така, има тук-там продавачи на печени кестени.
Казват, че най-много кестени се продават по улиците на Прага. Не е за подценяване обаче и Париж, ах, този Париж, кой ли не го е възпял, включително и Хемингуей, който като млад писател сутрин целува красивата си жена и малкото си дете, излиза от къщи и се запътва към близкото кафене, където пише неизвестните си все още разкази, а в джоба си усеща топлината от кесийка печени кестени, купени пътем от уличен продавач.
Ако от Париж в началото на миналия век се пренесем в Рим от праисторически времена, ще открием, че още в четвърти-трети век преди новата ера римляните са култивирали кестена и са смилали ядките му в брашно за хляб. Кестенът е царувал в Европа чак докато тук са пристигнат картофите и не случайно, той е много хранителен и пълен с какви ли не изключително полезни микроелементи. И още - по хранителните си свойства кестените много приличат на кафявия нелющен ориз. Не е чудно, че китайците изяждат 40% от всички кестени по света, най-вече ги пекат в горещ пясък, задушават ги и ги правят на супа.
Сега от Китай да се върнем в Европа, разбира се, във Франция - по традиция там на Коледа и Нова година сервират захаросани кестени.