Ако е октомври, можем да отскочим до алпийския курорт Трентино, където тогава се провежда фестивал на кестените.
Да видим сега тук как да хапнем кестени.
Единият вариант е да потърсите уличните продавачи на кестени, ако са по джоба ви, няколко горещи кестени в джоба ви могат да се превърнат в дребното романтично преживяване, с което делникът не става празник, но поне се опитва да бъде.
Другият вариант е сами да си приготвите кестените. Най-лесните начини са да ги сварите или опечете. И в двата случая първо трябва да ги сцепите, за да не се пръснат при загряването.
За да се сварят, кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят 30-40 минути. Готови са, когато започнат да се нацепват.
За печене те се поставят на един ред в тава и кротуват като манекенка в солариум в загрята до около 200 градуса фурна за половин час. Тъй както човек няма търпение да види добре ли е изпечена манекенката в солариума, така и кестените трябва да се разбъркват от време на време за да се изпекат равномерно. Манекенката е готова когато кожата й посред зима е кафява като кестен, а кестените са готови когато се разпукат и пръснат чуден аромат.
Добре, но не всичко в този свят е ядене. Има и кестени, които не се ядат. За тях обаче Петър Димков пише “тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година”. Казват, че народният лечител непрекъснато е носел в джобовете си по няколко кестена. Нищо не ни пречи и ние да правим така, не е важно вярваме ли или не в лечебната им сила, но ако те ни напомнят, че не само кестените, но и ние можем да даряваме на другите положителна енергия, топлина или поне усмивка, значи наистина от кестените има полза…
Огън и лед
В класическата басня за щуреца и мравката на кого симпатизирате - на щуреца или на мравката?
Откакто свят светува хората са раздвоени в отношението си към щуреца и мравката. Официално везните клонят в полза на мравката, обаче всички искат да са като щуреца, преследват го за автографи, а около него винаги е пълно с фенки, а пък в наши дни и с фенове, които го преследват със същите намерения, както фенките. Мравката е правилна, обаче щурецът е готиният.
Само че разумният човек никога не забравя един основен въпрос: „А когато сняг забръска що ще чиниш ти зимъска?” В класическата басня отговорът на щуреца е: „Срам не срам ще поискам от твойто житце събрано”. И мравката съвсем правилно му отговаря: „Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан”.
Това - в класиката. Иначе често пъти щурецът дава на мравката под формата на помощи или на финансиране, обикновено на траншове, на траншове, обаче първо мравката трябва да напише проект, с помощта на щуреца, разбира се.
Да видим каква е реалността. Когато навън сняг е забръскал и хубаво е навалял, какво ги влече да правят и щуреца, и мравката? Разбира се, да излязат някъде сред природата, да газят бял пръхкав сняг, може нещо снежни топки, може някой снежен човек, може ски или шейни. Идилия.
А когато щурецът или мравката се приберат някъде под покрив и двамата гледат да седнат на маса, човешко е. В такова време, на забръскал сняг, най-много на маса върви нещо там цър-пър, а ако става дума за „на маса” в прекия смисъл, значи трябва да поговорим за фламбирането.
Откакто човек е открил огъня, все го влече да насяда около него и да си приказва, загледан в пламъците. А пък често пъти разговорът може да секне за малко и тогава всички мълчат, просто загледани в пламъците. Огънят не само топли тялото, той топли и душата. Може би този ни стремеж да се съберем около огън прави така популярно фламбето.
Фламбето е нещо просто, но си има своите тънкости и най-тънката от тях е човек да не запали къщата докато смайва гостите си с огнени ястия.
За фламбиране са необходими огнеупорен съд, най-добре тиган и спиртник за подгряване, който подпомага фламбирането, но не е задължителен. Алкохолът, който ще се използва, зависи от продуктите за фламбиране - за пикантни ястия уиски или водка, или дори джин, за бяло месо - коняк или ракия. За плодове подходящата напитка е съответният плодов ликьор. Майсторите смесват два или три вида напитки. Алкохолът под 40 градуса не гори добре и затова винаги се смесва с чист спирт.
Основното правило при фламбирането е, че алкохолът не бива да изгори напълно, а пламъкът се угася като се покрие с капак.
Докато търсех интересна рецепта за фламбе, открих, че всичко става за фламбиране, включително разни супи и сладолед. Да не се правим на прекалено интересни обаче, нека да фламбираме банан: