Да хвърлим поглед към един от най-добрите кулинарни форуми, последните 5 постинга са по следните теми: помощ, кухненски робот; две прекрасни рецепти; и аз да питам; тесто за мекици; извинявайте. Последният постинг “извинявайте” ме заинтригува, за какво ли се извинява човек в кулинарен форум? Чета: “Извинявайте за странния въпрос, обаче при едно и също и много пъти изпробвано съотношение между вода и брашно в тестото за милинки, от два-три месеца насам то става различно. Преди беше лепкаво, ефирно и приятно за работа, сега е твърдо, грубичко и някак жилаво.” Също като самия живот - понякога е ефирен и приятен за живеене, друг път е твърд, грубичък и някак жилав. Обаче тук става дума за тесто и почти веднага, един час и една минута по-късно, Морска вълна се притичва на помощ със съвет.
Какъв прякор, а - Морска вълна! Ами Мнемозина? Ето още имена на посетители на кулинарни форуми - минаваща, бодилчето, 6-5, 111, lapland.fairy, SUCCUBUS. Последният прякор ме заинтригува, за какво ли пише сукубата, както наричаме по нашите земи този страшен демон в женски образ. Оказа се, че пише следното: “Голям буркан със сладко стои в хладилника вече година. Дайте моля идея какво да го правя, че ме изнервя ужасно.”
Не само страшни проблеми се споделят из кулинарните форуми. Ме4е пише: “ще каня на вечеря много близък за мен човек, с който отскоро имам романтична връзка и искам да го изненадам приятно, направо искам да го шашна”. Веднага десет посетители във форума се притичват на помощ и се стига до хепиенд - романтична вечеря, в която има дори и лебед от ябълка.
И в кулинарните форуми, също както в другите форуми, а и както в реалния живот, има всякакви хора - любезни, възпитани, загрижени, груби, търгаши, мошеници. Когато стане пожар, един отива да гаси, друг да зяпа, трети да отмъкне нещо. Същото е и в кулинарните форуми - между постинга “Ципура” и постинга “Въпрос за грах” се мъдри постингът “Възвание за революция в съзнанието”. Между постингите “Рецепта за козуначено тесто в хладилник” и “Рецепта за суши” набира желаещи да го прочетат постингът “Игра: отговори на въпрос и спечели принтер”.
Сега за рецептата. Тя ни връща към споменатата преди малко сукуба и нейния въпрос какво да прави един стар буркан със сладко. Сигурно защото почти няма къща, в която да не се позадържи някой буркан със сладко, няколко човека веднага й отговарят с лесни и вкусни рецепти, но на мен ми направи впечатление постингът на ммм, такъв беше прякорът, ммм: “цедено кисело мляко, сладко и смлени орехи, ммм, превьзходно”
Защо избрах точно него? Първо, защото цедено кисело мляко със сладко и смлени орехи наистина е вкусно, и второ, защото той ни подсеща, че храната не бива да е господар и готвенето не бива да е робия. Също както в живота и както в интернет форумите, простите и ефективни решения са за предпочитане, защото ни спестяват време за най-хубавото - забавление и общуване с другите. Или, ако предпочитате, забавлението от общуването с другите…
От пиле мляко
Вкусвали ли сте от пиле мляко?
Всички смятат, че това е единствено и само преносен израз, който означава, че има всичко, дори и немислимото. Нашият мъдър народ, който разчита за млекопроизводството на кравите, козите и прочее благословени с вимета добитъци, практично използва синонимът “многоте”. Или пък изразът “да има”. Но всичко това не може да се сравни с класическия израз “от пиле мляко”.
Следват секунди за наука - някои птички, а може би всичките, хранят малките си с една особена каша от смляна храна, която се натрупва където трябва, вероятно вътре в клюновете им. Някои учени наричат тази кашица “пилешко мляко”, понеже храненето по този начин напомня кърменето.
Сега, след като разклатихме вековния образ на птичката, понесла гърчещо се червейче за храна на пиленцата си, да се върнем столетия назад. Изразът “от пиле мляко” веднага ни връща към древните римляни, които за едното ядене са били готови на всичко, включително и да пропилеят най-съвършено организираната империя, която човечеството познава.
С трепет се обръщам за справка към моя любим автор, римският гастроном и баща на кулинарията като такава Апиций. Да припомня, големият Апиций е създател на почина да се готвят славееви езици, а сред достиженията му са панирани петички от щраус и кюфтета от паун.
Тук нагазихме в наши води - за българина кюфтето е нещо свято, то е мерило за благополучие, а депутатското кюфте е Светият Граал по тези земи. Снемам шапка и разгръщам безсмъртната книга “De re coquinaria” (“За готварството”), в която големият римлянин е описал много повече рецепти за кюфтета, отколкото има в коя да е българска кръчма.