Има и друго. Празникът често пъти се свързва с ядене, пиене и телевизионни маратони. Все едно задачата е да се провери колко може да издържи човешкият организъм на такъв режим. Питам се, къде е писано или кога е казано, че в чест на някой светия трябва да се натъпкваме и напиваме. Защо няма празник, на който заедно четем книги или си разказваме истории и ги обсъждаме? Но е пълно с празници, на които преяждаме до степен „Пирогов” да се пълни със спешни случаи на остър панкреатит и препиваме празнично до степен „Пирогов” да се пълни със съответните пациенти със съответното алкохолно отравяне. В името на светците хората вършим най-разнообразни несвети неща. Единственото разумно обяснение е, че вероятно се опитваме да опровергаем поговорката “лесно е само на трапезата”.
Има обаче и трето. Животът наистина е доста напрегнат, да не кажем тежък и празници ни трябват, да презаредим малко батериите. Въпросът е в мярката и най-тежкото на живота май е точно мярката. За нея обаче всеки сам се грижи, каквото всеки си отмери, това ще носи, също както и с агнешкото за Гергьовден - всеки сам си го избира.
Сега ви предлагам един вариант за приготвяне на агнешко, той е подходящ за печене във фурна на агнешки бут, но става също така и за печене на свински бут, а без да съм пробвал, нещо ми подсказва, че ще е много подходящ този начин и за печене на пилешки пържоли от бутчета или на самите пилешки бутчета. Но ето я рецептата, преценете сами за какво става:
В тавата нареждате стъбла пресен чесън, може заедно с перата, нареждате ги примерно на сантиметър едно от друго. Отгоре ги покривате плътно с листа левурда, така че да се получи едно меко легло, върху което да положите месото. Повечко вода, задължително шпиковане с чесън, морков и целина, следват още подправки, които зависят от вида месо, сега говорим за агнешко, значи джоджен, дивисил, соев сос, увиване с алуминиево фолио, достатъчно време в гореща фурна и кулинарният триумф е гарантиран.
И да не забравяме мярката: хапване - добре, пийване - добре, хубава компания - много добре, защото макар и от много приказки също да боли главата, точно събиранията с близки и приятели са смисълът на тези празнични трапези…
Мариновани краставици и други предизвикателства
Един малък тест - с майонеза или без?
Какво е точно тълкуванието на този тест аз не зная, но се сетих за него покрай “Дърво без корен” на Николай Хайтов. В него героят, на стари години откъснат от селото си и пресаден в града, се оплаква на разказвача, че снахата каквото и да сложи на масата за ядене, полива го с майонеза, видяла в Германия, че така ядат, купила си машинка за майонеза и сега телешкото, свинското, сармите - всичко с майонеза. Както виждаме, налице е последица от сблъсъка на българина с европейската кухня и, съответно, на традиционната българска кухня с побългарената европейска. Но за това подробности след малко.
Сега да видим каква е традиционната българска кухня. Особено правдиво я описва Иван Хаджийски, но тъй като описанието му е твърде пространно, ще избера един откъс за свинските пържоли по Коледа: “сега вече всяка сутрин, всеки обед и всяка вечер имаше свински пържоли - пише Хаджийски. - Но какво разбирате вие от вкуса на свинските пържоли, щом можете да ги ядете всяко време?” И допълва: “Трябва цял месец пости да сте яли клин чорба и боб, та на Коледа не с апетит, не с глад, а с устремност на всяка клетка от тялото да се нахвърлите върху пържолите, за да можете наистина да изпитате силата на техния примитив”
Дойде време да видим какво става при фронтален сблъсък на българина с европейската кухня. Това особено ярко е описано в “Бай Ганьо”, цитирам: “Увлечен от желание да се препоръча за цивилизован човек, бай Ганьо не можа да поеме право чинията със супата, която му подаде стопанката, и изля доста от нея върху масата и додето да му попречат, той събра една част с лъжицата и я изсипа в чинията си. Стопанката не искаше да му позволи да яде от тая супа, но той от деликатност загради чинията си с ръце и не искаше да му я меняват.”
Тук за момент прекъсвам цитата, за да разсъдя на глас, че ако приемем Алеко Константинов за един нов Заратустра и разтълкуваме текста му в тази светлина, то бихме могли да кажем, че той гениално е предвидил скандалите с парите от европейските фондове, които наблюдаваме в наши дни. Някой ден ще изчета в тази светлина пророческото му произведение, за да видя какво е предвидил той за по-нататък по случая със супата - европейски траншове, а сега ще довърша набързо цитата, за да спомена за лютите чушки, без които балканската диета е немислима или, както казва бай Ганьо, “България майка мила не може без лютичко”. Следва налютяване на супата до степен, щото един непривикнал човек би се отровил.