Какви да са сандвичите? Каквито обичате. И да се ядат лесно в полеви условия. Това предполага препечени филийки, те са по-устойчиви. Намазвате ги с масло или ги поливате с малко зехтин, след което гарнирате с каквото ви харесва - сирене, кашкавал, колбас и задължително зеленчук, било домат, било краставица, било листо зелена салата или пък малко лук. Отгоре покривате с друга препечена филия. Това е цялата философия, не тя е трудна, философията е лесна и разбираема, трудна е крачката от ежедневието към другото, от седенето пред телевизора към седенето на одеало или пък на пейка в парка със сандвич в ръка, а наоколо млади майки бутат колички, тук-там млад татко тича след хлапе, което се учи да кара колело, тинейджъри някакви се разхождат и вдигат шум, кучета тичат, топки подскачат, варена царевица и пуканки се продават със завиден успех…
Между другото, има и трета крачка - да разбереш, че това е по-добро от онова, с което сме свикнали, но тя е за по-нататък, засега е достатъчна и една крачка, ако денят е така хубав, както са казали синоптиците можем и да я направим…
Светът е малък
Кое е най-българското ястие?
Обикновено се казва, че е бобът. Добре, обаче бобът е родом от Южна Америка и идва в Европа с Христофор Колумб. В Европа, тоест у нас, бобът става популярен към края на 16 век. А преди това какво сме яли?
Специално в тези 111 000 квадратни километра от Европа, които населяваме ние, са се яли някакви каши, някакви грухани зърнени култури, които после са се варили, също яло се е и месо. А яйцата например българите сме започнали да ядем след Първата световна война, преди това никой не е помислял да изяде наведнъж две-три яйца, от които биха се излюпили две-три кокошки, с които пък може да се нахрани цяла голяма фамилия.
Изобщо, автентичната българска кулинария не е така богата. Като хвърлим поглед само на най-популярните ни ястия и какво откриваме? Традиционният качамак е румънска мамалига. Чорба - бай Ганьо го е казал - турско ядене. Мусака – пак турско ядене. Кюфтета, една сакрална за българина храна - пак турско ядене. Гювечът, възпетият от големите български писатели гювеч, царят на ястията, българският кулинарен идеал гювечът също с поробителя идва. Сарми - турско ядене. Боза - албанско изобретение, но откъм Босфора пристига. И тук спирам да изброявам.
Истината е, че няма никакво значение кой е измислил някое ястие, важното е да ти харесва. Да не забравяме, че кулинарните рецепти са интелектуален продукт и при тях важи правилото на идеите - ако ти имаш една идея и аз имам една идея и си ги споделим, значи двамата вече ще имаме по две идеи. Да ни е сладко, пък който ще да е създал гювеча.
Между другото, в наши дни кулинарните ценности се променят, сега за национално ястие можем да определим пицата - мало и голямо дъвче триъгълни парчета пица по всяко време на денонощието, защото е бързо, лесно и в повечето случаи вкусно, пък и пълни корема. Извинявайте, италианци, в България сега пицата царува.
Как можем да обобщим казаното дотук? От само себе си се налага изводът, че векове наред ние сме се хранели с чужди ястия, приготвени с български продукти.
Да, но земята се върти, времето тече и нещата се променят. Сега у нас картофите, доматите, краставиците, ябълките, лукът - чесънът! - и каквито още плодове и зеленчуци ви хрумнат са вносни. Има и български, но са по-скъпи и все повече приличат на бутикови стоки. Какво да се прави, свободният обмен на идеи предполага и свободен обмен на боб, чесън и ябълки. А с това идва и следващият етап в българската кулинария - приготвяне на чужди ястия с чужди продукти. За нас, българите, какво остава? Да ги ядем, само това се иска от нас и звучи като някаква сбъдната мечта.
Сега за рецептата. Аз лично съм радетел за обогатяването на нашата кухня с колкото се може повече чуждестранни рецепти, знайно е, че човек е това, което яде и ако яде разнообразно, самият той по-интересен и богат би трябвало да става, поне на теория е така. А практиката ще подкрепим с една испанска рецепта идеална за лятото, това е супата гаспачо, перфектен заместител на таратора. Ето побългарения й вариант: