А сега за Сара Брайтман. Английската красота е като сандвич с краставица - трябва да имаш ум, за да я забележиш. Английската красавица е точно това, което трябва да бъде - красива жена, а не гейша, танцьорка в китайска опера, фолк певица, мажоретка или нещо още по-секси. Сара Брайтман пя на откриването на олимпиадата, но не затова я споменах, а заради красотата й, а също и защото тя ходи с наше момче, българче от Германия на име Луи Оберлендер, което, казват, по кръщелно е Любомир.
Какво можем да намажем ние покрай наш Любчо? Казано е - откъдето снахата, оттам родата, значи бихме могли да поприхванем някои английски табиети, няма да е вредно за населението и от това българщината ни най-малко няма да пострада, даже напротив. Аз си мисля, че няма да е лошо да прихванем английската закуска - първо, защото закуската е най-важното ядене за деня, а английската закуска е здрава и засищаща, и второ, защото английската закуска е бавна, никога не се претупва и на нея се водят разговори, добре е вкъщи да се водят разговори. Но да пием вода от английски извор, ето как Агата Кристи описва английската закуска, видяна през очите на един белгиец на име Еркюл Поаро:
“На следващата сутрин слезе за закуска в девет и трийсет. Закуската бе сервирана както преди войната. Върху електрическата печка имаше цял куп топли блюда. Сър Джордж се справяше с истинска английска закуска от бъркани яйца, бекон и бъбреци. Мисис Оливър и мис Бруис се бяха задоволили с по-опростен вариант. Майкъл Уейман бе си взел пълна чиния със студена шунка. Само лейди Стъбс бе пренебрегнала месните блюда, хрупаше тънък препечен хляб и пиеше черно кафе. На главата си бе сложила огромна светлорозова шапка, която изглеждаше не на място на масата за закуска.”
Какви изводи можем да направим от цитирания текст?
Първо, никога не закусвайте по английски с огромна светлорозова шапка. И второ - английската закуска освен обилна, е и скъпа, не е за всеки народ. Оттам нататък има два варианта - или да се промени английската закуска в посока демократизиране и свеждане до чаша шипков чай без захар, или да се промени съответният народ в посока забогатяване. Въпрос на личен избор, избор не от страна на закуската, която е просто сбор от различни храни, а избор на народа, който е сбор от различни индивиди…
Като катеричките
Приготвяте ли зимнина?
Ние с жена ми се отказахме от тази работа като от-мина жан-виденовата гладория и спряхме да тъпчем фризера и да варим вкусна домашна лютеничка. Сега по магазините има всякакви вкусотии, като според някои експерти често пъти те излизат по-евтино, отколкото човек сам да си ги приготви.
От друга страна сам да си го приготвиш си е друго, вкусът е по-друг. Важното е да не си принуден да правиш зимнина заради единия гол живот, а за удоволствие. Защото по света също правят зимнина. Да вземем добрата стара Англия. Мис Марпъл, героинята на Агата Кристи, не само разкрива престъпления, но и приготвя домашни сладка, има и общоградски и общоселски изложения, на които домакините се надпреварват коя е приготвила по-хубаво домашно сладко. Това е част от английската традиция.
Между другото, зимнината ни родее с Великобритания. Не самата зимнина, защото видът й и причините за приготвянето й тук и там са различни, а актът на приготвянето - година след година, дядо ми и баба ми са правили зимнина, аз също ще правя зимнина. Може би това е вековната българска традиция, която се е запазила до днес и ще пребъде? Това е важно, защото традициите са важни, те са основата на държавата.
От друга страна само с традиции не се живее. Да припомним, че в определен период традиционните български возила са били волската и магарешката каруци. Представям си, ако бяхме такива последо-вателни традиционалисти, днешния български силов бизнесмен с волска каруца, бронирана навярно, че нали знаете какво им се случва на съвременните български силови бизнесмени. Или пък съвременната българска мутреса, издокарана, напарфюмирана, обаче не в джип, а в магарешка каручка. Не, има традиции и традиции.
Между другото, не бива да забравяме, че традициите може и да са опасни. Поразрових новинарските архиви от миналата година и какво да видя - хора се нараняват, пожари пламват, къщи горят, а рекордът за миналата година са седем къщи, изгорели заради печене на чушки. Това малко на военно комюнике прилича. Зимнината трябва да е удоволствие, не битка за оцеляване. Но какво да се прави, понякога е така, друг път е иначе.
Сега за рецептата. Тя е за зимнина, само че за изключително лесна и бърза зимнина, за хора, които нямат време да свещенодействат с часове и с дни край купищата зеленчуци, а освен това е доста вкусна. Това са бързи кисели краставички, които се наричат “арамия”.