“Пилците се броят наесен” - пророческо възклицание на футболен фен в специализиран форум.
Пак “Пилците се броят наесен”, пак футболен фен, пак във футболен форум.
Изведнъж откриваме разнообразие, в блога си някой споделя: “пилците се броят наесен. Или малко по-точно казано - бъдещите кокошки се броят наесен.”
Нататък броенето на пилците продължава основно в две области - в политиката и във футбола. Много броят пилци и политиците, и футболистите, което поражда тревога дали им остава време за основните им занимания. Интересно, че в областта на кулинарията няма броене на пилци, може би затова тази област си е супер.
Какво се брои в кухнята наесен?
Едно време се брояха бурканите домашна зимнина. Спомням си как домакините се хвалеха една на друга: “Направихме 200 буркана, направихме 300 буркана”. Сега вече не чувам такива хвалби. Сега вече правенето на домашна зимнина не е въпрос на оцеляване през зимата, а въпрос на вкус. В цяла Европа е така, навсякъде домакините правят домашни сладка и конфитюри, защото им е приятно и защото това е още един повод за разговори с гостите: “А пък сега - казва домакинята, - опитайте какво сладко сварих тази есен!” и гостите: “Ах, ох, каква сладост, а пък ако знаете ние какъв конфитюр приготвихме”…
Тези неща може би са дребнави, може би са битови, може би са еснафски, но са приятни. И придават домашен уют на живота ни. Не бизнеса, не лимузината, не лъскавата любовница, други неща правят от дома домашно огнище. Разбира се, не е задължително всеки дом да е домашно огнище. Хората са различни и всеки има право да живее живота си така, както иска.
Сега за нещо просто, дето е достъпно и за най-заетия и ултрамодерен човек. Това са солените палачинки. Малко теория - солената палачинка е палачинка, дето се пълни със солени неща. Това са различни салати, сега дал Бог безброй готови салати по магазините, примерно руска салата, млечна салата, кьопоолу, рибена салата и каквато още ви хрумне. Може да се добави и някакъв нарязан на ситно колбас или филе. Изобщо, както при всяка палачинка, основното е въображението. Освен това аранжирайки по различен начин салатите в палачинката човек може да изпрати послание на любимия човек. Примерно, яде любимият човек и усеща, че в палачинката има руска салата, мисли си нещо, после изведнъж попада на млечна салата и мислите му тръгват в друга посока, която веднага се сменя, ако в палачинката има и малко шунка. Какви са точните послания, точните значения на различните салати аз не знам, важното е хапващият солена палачинка да усеща, че някой се е постарал за да му е вкусно.
Тъй че някоя вечер, като се прибирате от работа, минете през магазина и купете два-три вида готови салати, купете и смес за палачинки. И на следващата сутрин пригответе няколко солени палачинки, седнете в кухнята с домашните и ги хапнете. Закуската е най-важното ядене за деня, а закуската с домашните е най-важното ядене в живота. А ако искате нещо да броите, не бройте пилци - както споменах преди малко, в кулинарията не броят пилци, ако ви се брои, бройте приятните моменти с близките си…
Спокойствие и здрава храна
Кое е по-важно - спокойствието или здравата храна?
Важното е да не забравяме магическата формула - спокойствие и здрава храна. И двете трябва да ги има. Спокойствие на гладен стомах няма. Или да си сит, но с разбити нерви - пак не е добре.
Хилядолетният опит на нашия народ повелява - спокойствие и здрава храна. И затова живеем така. Не зная друг народ да има такава поговорка. Затова другите народи живеят иначе. И някой като се оплаче - защо, като каже, защо живеем така, как може такава арогантност, как може такова крадене, защо България е европейска държава само на хартия, докога - аз винаги се сещам за златното правило спокойствие и здрава храна.
От друга страна без спокойствие и без здрава храна не може.
Не може вечно да живеем като на фронтовата линия, да очакваме какво ще рухне, какво ще поскъпне и кой как ще ни метне. Животът е хубав, в живота има прекрасни неща и самият живот е най-хубавото.
Храната също е сред хубавите неща в живота. Няма нищо лошо в това да хапнеш хубаво. Нахраненият човек еволюира, гладният прави революции.
Впрочем твърди се, че и в храненето има революции. Става дума за термичната обработка на продуктите, или за гигантската крачка месото първо да се вари, а после да се пече, или за въвеждането в храненето на прибори и съдове. Само че това не са революционни крачки, това са еволюционни промени. Еволюция е когато промениш своята същност към по-добро, революция е когато отнемеш кокъла за да го глозгаш ти, а не той.