Лютеница тогава имаше три вида - домашна, която е неописуема, понеже колкото домакини, толкова и рецепти за лютеница, вторият вид беше лютеница “момиченце” и лютеница “хорце”. На етикета на лютеницата “момиченце” имаше снимка на момиченце с омазана с лютеница уста - така става, когато човек с апетит хапва дебела филия, намазана щедро с лютеница. По всеобщото мнение “момиченце” беше по-вкусната лютеница. На етикета на лютеницата “хорце” имаше рисунка на хоро, обаче танцьорите не бяха с омазани усти, тоест дори и те не хапваха от своята лютеница, та какво да кажем за децата.
Какво хапваха децата навремето?
Навремето имаше чипс, но не като сегашния хрупкав и фин, а груб, твърд като камък продукт, добре омазан с мазнина, пакетиран в целофанени пликчета с логичното наименование “пържени картофки”.
Навремето дъвчехме и дъвки. Най-много се ценяха вносните дъвки, главно сръбски, те бяха сладки, нежни и имаха картинки, които колекционирахме. Наскоро даже намерих част от колекцията си картинки - кучето Рин Тин Тин, патока Доналд, автомобили. Имаше и български дъвки, два вида - “Идеал”, твърди като автомобилни гуми и “Бисер”, отвратителни на вкус пет бели топчета колкото грахови зърна, сложени в картонена кутийка с целофанено прозорче. Такива или онакива, българските дъвки също бяха неизменна част от всекидневието на ретро българското дете.
Сещам се за лимонадата, правеха я със захар и беше много вкусна, години по-късно въведоха евтините синтетични подсладители, които внесоха синтетичен привкус в живота ни. Освен това със захарната лимонада човек можеше да си заглади щръкналата коса, а със съвременната лимонада това не става, напротив, от нейния вкус ти щръква косата.
Не мога да не се сетя и за бозата. Внимание - тя беше без консерванти. Като я докарваха - в големи гюмове от двайсетина литра всеки, тя беше много сладка. На другия ден вече киселееше и към вечерта ставаше резлива, тоест доста кисела. Сегашната боза стои по цяла седмица извън хладилника без да се развали, представям си какво съдържа. Единственото утешение е, че може би, след като непрекъснато поглъщаме консерванти с всички храни, хубаво ще се консервираме и ще станем вечни?
Както и да е, сега ще ви припомня една рецепта от едно време, научих я в казармата. Това е рецептата за локум с обикновени бисквити. Преди още да сме чували за китайска кухня, ние комбинирахме каквото ни падне както ни падне, но все пак по някаква кулинарна логика, помня, веднъж нямаше локум и купих лимонови резанки – не се връзват така добре с бисквитите. Предполагам това е безнадеждно съчетание, щом дори и китайците, които творят чудеса в кухнята, не са ги комбинирали. За слабост ли подсказва това?…
Но да не ги мислим китайците, те се справят чудесно, да помислим за днешните наши деца. Ето един въпрос, който е хубаво да си зададем - какво закуси днес моето дете? Погрижих ли се за него? Такива въпроси можем да си зададем и утре, и в други ден, и през цялата година, като нека подчертаем, че е добре и да им отговаряме…
Много бавен бобец
Кой тип хранене избирате - бързото или бавното?
Хайде сега да кажем добри думи за бавното хранене. Въпреки че явно сме страшно забързани - това личи по факта, че сме доста напред в консумацията на бързи храни - нека да откраднем няколко минути за бавното хранене.
Един от символите на бавното хранене е бобът - боб увира бавно и подробно за да стане хубав. Нещо повече - бобът трябва предварително да се накисне за 24 часа в студена вода, за да омекне. Затова да не губим време, да накисваме половин килограм боб веднага, според някои капацитети, сред които е и моята съпруга кулинарната вакханка Верина, във водата трябва да се сложи и малко сода за хляб.
Докато бобът кисне, нека да ви кажа какво прочетох из форумите за боба. Преди всичко прочетох, че той може да не кисне цяло денонощия, може да кисне само няколко часа, а може и въобще да не кисне преди варене. Ние обаче имаме време до довечера и затова нека нашият боб да покисне. И докато той кисне, вижте какво се получава - в Интернет, който е царството на бързата култура, хората обсъждат рецепти за бавно хранене. Нищо чудно в библиотеките и театрите, които са символ на бавната култура, да се обсъждат хамбургерите и триъгълните парчета пица. Шарен свят, както е казал класикът. Шарен като шарения родопски боб. Също и в Мексико имат шарен боб, той всъщност оттам някъде е дошъл при нас. Мексико и мексиканците са символ на бавния живот, дали това се дължи на боба? Не мога да кажа това, но мога да ви кажа какво трябва да направите към пет и половина - шест, когато ще се приберете от работа, точно тогава, а не по-късно, днес поне може и да не работите извънредно, много по-важно е да се приберете възможно най-рано у дома, за да включите фурната да се загрява и да излеете водата, в която сте киснали боба, да го изплакнете хубаво и да го сложите в кален гювеч. Слагате вътре и нарязани 2 домата, 1 голяма глава лук, няколко чушки, 1 лъжица червен пипер, зехтин повечко, сол на вкус, джоджен и малко вода. Захлупвате и пъхате гювеча в горещата фурна. Според някои капацитети той може да се сложи върху котлона, по-бързо ставал, обаче аз лично се притеснявам да не се пукне. Затова нека се готви бавно, но славно във фурната.