Отпи от бирата си отново и зачака да премине лудницата на лодката.
Утре като приключеше и пипнеше паричките си може би щеше да отиде до града, за да види внуците, да им занесе някое подаръче. Можеше да излезе призори и да налови малко риба. Горките деца — все ядяха замразени боклуци.
Тази Коледа пак не можаха да дойдат и му беше много домъчняло за тях. Щяха да вечерят всички заедно, а после на заспиване щеше да им разкаже за чудовището от езерото, за неговото чудовище.
— Какво става момчета?!
— Ей, сигурно е било то, господин Ендрю. Страшна работа. Подлуди компютъра ни. Невероятно!
Поне бяха доволни. Почувства се облекчен…
Студения въздух ги караше да потреперват. Езерото изглеждаше толкова гладко, че им се струваше почти нереално. Хълмовете наоколо още бяха покрити тук, таме с купчини сняг. Няколко патици се гмуркаха, за да намерят закуската си.
Бяха нервни и сънени.
Старчето не беше се появило в уречения час на пирса. Бяха го търсили из цялото село. О’Нийл им бе казал, че липсва лодката на дядката. Сигурно бе решил да излезе на риболов преди изгрев. Проклети старчоци, нямаха никакво уважение към научния им труд. Бяха му платили и бяха се уговорили, че два дни ще бъде само с тях. Защо тогава му е трябвало да излиза по нощите в езерото?!
Майкъл придърпа по-плътно яката на якето си.
— Момчета, ако не се появи до час трябва да тръгваме. Имаме срокове за спазване. Ако е в езерото ще го намерим. Няма къде да отиде, я?!
Другите само кимнаха с глава в съгласие.
Езерото се простираше пред тях във величественото си безмълвие…
10.01.2001