Но не можеше да не се движи срещу нея, не можеше да не гледа как твърдата му плът се изплъзва от устата й, преди да се притисне напред, потапяйки се в нея до тогава, докато той разбра, че не може да отиде по-навътре. А Хармъни от своя страна се взираше в него, очите й бяха подивели от страст, а тялото й трепереше. Пръстите й също трепереха, докато се движеха по ствола на пениса му. Другата й ръка държеше стегнатите му тестиси, а пръстите си играеха с косъмчетата, растящи там.
Всичко, което Ланс можеше да стори, бе да гледа. Да гледа и да се тласка в устата й, бавно и спокойно, стиснал здраво зъби, докато се бореше да задържи освобождението, пращящо в основата на гръбнака му.
— Достатъчно. — Ланс се отдръпна назад, пръстите му стиснаха главата й, когато тя се опита да го последва. Устните й блестяха и бяха подути от нахлуването му.
— Искам още — прошепна Хармъни, когато той разтвори пръстите й от пулсиращата си плът. — Позволи ми да те докосна, Ланс. Само този път.
— Скоро. Не още, скъпа.
Бутна я отново на леглото и я последва, и когато устните му покриха нейните, сладкият й вкус изпълни сетивата му отново, и той забрави за контрола.
Пръстите му се заплетоха в косата й и задържаха главата й неподвижно, докато устните му я поглъщаха. Подразни езикът й, засмука го с бавно и нежно подръпване, което като че ли засили вкуса, за който Ланс жадуваше.
Умираше за нея, жадуваше за нея. Пристрастяваше се.
Хармъни се бореше. Беше загубена битка, но тя все пак се мъчеше да запази достатъчно контрол, за да остане бдителна, с вдигнат гард. Нещо не беше наред тук, нещо не беше нормално. От мига, в който видя Ланс тази вечер, бе разбрала, че привличането към него е прекалено силно. Прекалено интензивно.
Но това, тази страст, беше интензивна. Тя забиваше нокти в утробата й, пронизваше вагината й и караше соковете й да се изливат от нея. Караше я да сграбчи Ланс, а устните й да се разтворят под неговите, докато той сваля сутиена й и я оставя само по прашки. Но и те останаха за кратко, докато ръцете му не достигнаха бедрата й и ги разкъсаха на парчета.
— По дяволите, гореща си — простена той, когато Хармъни изстена. Пръстите му се плъзгаха по влажната цепка между бедрата й, а палецът му потърка клитора й, кръжеше около него и я опустошаваше, докато устните му се придвижваха надолу по шията й, насочвайки се към бързо повдигащите се гърди.
Удоволствието беше мъчително. Хармъни никога не бе познавала усещания, толкова крайни, толкова брутални, че не можеше да съсредоточи сетивата си върху друго нещо. Никога не бе знаела, че може да изпита нещо друго, освен ужас, който би могъл да превземе тялото, сърцето и душата й с един замах. До този момент.
Ръцете на Ланс я докоснаха, погалиха, разпространиха огъня, създаваха ураган от блаженство, който изгаряше всяка друга мисъл, всеки друг инстинкт.
Нуждата да се слеят стана наложителна. Да почувства тялото му да се движи над нея, вътре в нея, да я вземе, да я притежава…
— Чукай ме! — Хармъни едва успя да сдържи ръмженето си, когато устните и езикът му се преместиха към болезнено настръхналото, крайно чувствително зърно.
Ланс се засмя с мрачно задоволство, когато пръстът му се премести от хлъзгавите очертания на женствеността й и ръката му улови бедрото й, задържайки я неподвижна.
— Скоро — прошепна той. — Спокойно, скъпа. Нека да видим колко горещо може да стане.
Тя не можеше да си представи по-горещо. Не можеше да си представи как ще оцелее, ако тялото й стане дори малко по-чувствително.
— Не може да стане по-горещо — изпъшка Хармъни, вече не познаваше нито себе си, нито тялото си, когато зъбите му одраскаха зърното й, предизвиквайки накъсан вик от гърлото й. Ако станеше по-горещо, нямаше начин да оцелее. Нямаше начин да си тръгне от него незасегната.
— Разбира се, че може — каза напевно Ланс, гласът му бе дрезгав, груб. Захапа нежно зърното й.
Младата жена се взря в него, видя едно сексуално, чувствено животно, надвесено над нея и й се прииска да изкрещи от несправедливостта.
Една нощ. Само една нощ.
Ръцете й бяха заплетени в косата му, а тя не можеше да се спомни да ги е местила от леглото. Но почувства твърдите кичури между пръстите си, топлината, която плъзна по чувствителните връхчета.