— Имам нужда от теб сега. — Тя трепереше, разтърсвана от желанието, но не можеше да контролира импулса да го докосва. Едната й ръка падна от косата към лицето му, а пръстите й се плъзнаха по твърдите очертания и колебливо погалиха устните.
Ланс захапа палеца й, улавяйки го между здравите си бели зъби, а езикът му се изви около него гладно и възбудено.
— Можем да си поиграем по-късно — прошепна Хармъни задъхано, цялата изгаряше, усещаше набъбналия дълъг пенис до бедрото си и вагината й потече от нужда за него.
— По-късно също ще поиграем. — Пръстите му се обвиха около китката й и я смъкнаха на рамото му, след това сведе глава и езикът му се плъзна към средата на корема й, насочвайки се бързо към измъчената плът между бедрата й.
Ланс погледна нагоре към нея, докато целуваше потръпващия й корем, очите му блестяха от топлина, смях и глад. Див, вибриращ глад, който отекна в нея и нарасна, докато тя не почувства как пламъците я обхващат.
— Ланс. — Звукът на собствения й вик я шокира — дрезгав, изострен от отчаяние, когато главата му приближи влажните гънки на женствеността й. — Не мога да го понеса… Моля те…
Тя бе на ръба на пропастта и това я ужасяваше. Никога не бе летяла толкова високо, никога не бе познала подобно удоволствие. Да задържи контрола си, колкото и разпокъсан да бе, стана наложително.
— Само още малко, скъпа. Просто искам да те вкуся. Това е всичко… Просто се отпусни и се остави на усещанията. Обещавам да е хубаво. — Порочната му усмивка бе последвана от полъх въздух върху невероятно чувствителния набъбнал клитор.
Тогава тъмнината я погълна. Очите й се затвориха и енергията се оттече от тялото й, докато не й остана сила да стори друго, освен да откликне. Тялото й се изви към него, а от устните й се откъсна разпокъсан стон, когато езикът му се премести да я измъчва, да изтезава потръпващата й женственост.
— Това се казва добро момиче — изпъшка Ланс, когато бедрата й се разтвориха още повече. — Нека ти покажа колко хубаво може да бъде, скъпа.
Хубаво? Това надминаваше представите й за хубаво. Беше мъчение.
Езикът му беше пламтящ камшик на удоволствие, бавно си проправяше път по тясната цепка, а пръстите му разтвориха закръглените устни.
— Толкова сладка и гола — изпъшка Ланс. — Харесва ми неокосменото ти хълмче, Хармъни. Обичам усещането на копринената ти плът, гореща и влажна, и разтворена за мен.
Хармъни се напрегна още повече. Езикът му облиза всяка гънка, погъделичка клитора й и се плъзна надолу към потръпващия отвор на вагината й, след което започна отначало.
Задъхана, бореща се да диша, Хармъни усети как ръцете й стискат косата му, а ноктите й се забиват в скалпа му, докато се опитва да го задържи неподвижно, да намери освобождението, намиращо се на един дъх разстояние.
Езикът му беше порочен, властен. Той търсеше, искаше, и извлече от нея удоволствие, което надхвърляше всичко, което бе чувала, да не говорим познавала. Изпрати светкавица, която прониза тялото й. Приливните вълни на усещането връхлетяха съзнанието й, накараха я да трепери, да се разтърсва, а виковете й отекваха около нея. Контролът бе изгубен.
Когато устните му се върнаха на клитора й, един твърд мъжки пръст опипа входа на вагината й, плъзна се вътре и я погали, изпращайки спазми в самия център на утробата й.
— Ланс… — Викът й беше приглушен. — За бога. Моля те…
Още един пръст се присъедини към първия. Устните му покриха набъбналата пъпка на клитора й и я привлякоха в устата му, а езикът му трепна върху нея като пламък. Хармъни усети как полита по-високо. И по-високо.
Усещането я заля. Прониза нервната й система и достигна душата й. Оргазмът я връхлетя, стегна тялото й и я запрати в един водовъртеж от топлина и блясък, толкова екстремни, толкова силни, че тя се изгуби в тях.
Силното ръмжене на Ланс изпълни съзнанието й, когато той се премести върху нея, бедрата му разтвориха нейните, а заоблената, дебела главичка на пенисът му раздели гънките на женствеността й.
— Погледни ме.
Да го погледне? Хармъни се опита да отвори очи, да намери смисъл за бурните тръпки, които я разтърсваха. Това, което видя, не й помогна по никакъв начин да възстанови контрола или равновесието й. Очите на Ланс бяха толкова сини, дълбоко, невероятно, блестящо сини, чертите на лицето му бяха напрегнати и подивели, а устните подути, когато погледна надолу към нея и постави презерватива в ръката й.
— Сега. — Той се изправи рязко, дебелият пулсиращ ствол на пенисът, стърчащ от тялото му, протягащ се към нея, туптеше със същият яростен отчаян глад, който раздираше и вагината й.