— Частта, че е Порода, или частта с косата? — попита Ланс. — Трябва да бъдеш малко по-ясен, Брейдън. Умът ми не работи с нормалната си скорост.
И той знаеше защо. Знаеше и това го гневеше. Бог да й е на помощ, ако я пипне отново. Първото нещо, което щеше да направи, беше да напляска хубавото й задниче, задето бе избягала. Второто, което щеше да направи, беше да я чука, докато не й останат сили да избяга отново.
— Според моите файлове, Породата с тази татуировка е гаднярка, с която не би искал да се забъркваш. Ние я наричаме с името, дадено й в лабораториите, защото тя не си е избирала друго, доколкото знаем. Името й е Смърт, Ланс. Издирвана е не само от Отдела по делата на Породите, но и от няколко правителствени агенции за разпит във връзка с убийствата на лица, заподозрени като насилници на деца, както и предполагаеми учени от Съвета. Ако Смъртта се е чифтосала с теб, брат’чед, ти си прецакан.
Жената в ръцете му не беше убиец.
— Трябва да има грешка.
— Няма грешка — опроверга го Брейдън. — Никоя друга Порода не би посмяла да носи тази татуировка. Смъртта е властна кучка. Тя е убиец от клас А с добавена оценка за майсторството й с ножовете. Смъртта не изпитва чувства, Ланс. И не разбирам как, по дяволите, може да си чифтосан с нея.
Защото във всеки случай на чифтосване, настъпил в обществото на Породите, беше замесена емоция. Доколкото им бе известно, не съществуваше чифтосване, което да е само физическо, винаги бе и психологическо и емоционално. Ланс знаеше това от малкото обяснения, които Мегън му бе дала по отношение на връзката си с Брейдън.
— Тогава има грешка — каза Ланс със стържещ глас. — Има ли описание на тази Смърт?
— О, да — въздъхна другият мъж. — Описанието на косата й ме обърква. Косата й е с цвета на гривата на истински лъв, а не само подобен. Цвета на очите й е светлозелен. Ръст метър и седемдесет, двадесет и пет годишна. Избягала е от лабораториите на петнадесет, след като е убила всички учени там. Включително и собствената си майка.
Въздухът започна да вие в ухото на Ланс.
— Тук е отбелязано, че май наскоро е била забелязана в щатите, но не е актуализирано.
— Дай ми досието й. Искам пълното й досие, и виж какво друго можеш да разбереш. Взимам си почивен ден и сам ще я потърся.
— Уау, задръж, човече — протестира яростно Брейдън. — Не чу ли какво казах току-що? Тази жена е един от най-смъртоносните убийци в нашите редици. Тя преследва Койоти за забавление, Ланс. И ги убива. Ще те извади от строя ако дори помисли, че ще се доближиш до нея.
— Според вас, разгонването действа в двете посоки, нали така? — напомни му Ланс.
— Доколкото знам. Според всички доклади на Отдела, в които са описани чифтосаните двойки, винаги е двупосочна улица.
— Тогава най-вероятно тя не е в по-добра форма от мен — посочи Ланс.
Брейдън въздъхна.
— Ако разгонването е двустранно, вероятно тя е в по-лошо състояние — изръмжа той. — Ако, Ланс. Това е само предположение, по дяволите. От това, което виждам в базата данни тук, тази жена няма душа. Може да преплуваш ада сам.
— Не е трудно. — Шерифът прокара пръсти през косата си и направи гримаса при спомена за лицето и очите й преди да си тръгне. — Засяга също и нея, Брейдън. Залагам живота си за това.
— И точно това залагаш. — Породата въздъхна тежко. — Дай ми един час. Чакай ме там и аз ще изляза с теб. Нуждаеш се от подкрепление за това, Ланс, а и не искам Мегън близо до нея. Тя все още не се е възстановила от търсенето й.
— Какво търсене? — Ланс стисна зъби при тази информация.
— След като напуснахме Убежището миналата година, първата ни мисия бе да намерим Смъртта. Смятахме, че сме се доближили до нея, и тогава тя просто изчезна.
— Къде е Мегън? — Тя щеше да му каже. Нямаше да скрие информация, която знае, че ще му е нужна.
— Мегън отлетя обратно в Убежището тази сутрин, за да заведе едно от новите момичета, които тренираме тук, в ранчото. Няма да се върне до сутринта.
Не беше ли това идеално подбран момент?
Ланс се загледа в парка, видя как бриза поклаща дърветата и чу тихия психически стон, прошумолял около него, предупреждение и молба.
— Тръгвам след час — каза най-сетне и въздъхна тежко. — Ела тук, ако ще идваш с мен. Нямам на разположение цял ден.
Защото ако нямаше Хармъни отново под себе си, той щеше да експлодира от страстта, бушуваща в тялото му.