— Ще събера всичко веднага. Ще се видим след един час. — Връзката прекъсна и Ланс дръпна телефона от ухото си и го хвърли на бюрото.
Точно това му трябваше, по дяволите, намръщи се той. Х.Р. Алонзо, един от най-злобните противници на Породите, вече протестиращи пред кметството срещу тренирането на Породите в ранчото на Мегън, а членовете на сектата Чиста раса се стичаха там. Журналистите се бяха настанили в хотелите и ситуацията бързо ескалираше от просто главоболие до истински проблем.
Ланс със сигурност не се нуждаеше от това допълнително усложнение. И в мига, в който Хармъни попаднеше отново в ръцете му, той възнамеряваше да изрази недоволството си. По най-различни начини. И всички те гарантираха, че ще я накара да свърши.
Хармъни едва се бе приготвила, когато Джонас и адвоката на Породите пристигнаха в хотелската й стая късно тази сутрин. Не беше спала и гримът не прикриваше резултатите от безсънието много добре. И я болеше. Една физическа, жадуваща болка от възбудата, нарастваща вътре в нея.
От кога липсата на секс предизвикваше наистина болка?
Облечена в черната униформа от мек памук на Силите на Породите, тя намести удобния колан на кръста си и се увери, че пистолета й е на сигурно място в кобура. Ножът бе пристегнат на другото й бедро, а на десния й глезен бе затъкнат втори. Дрехите обаче, я подлудяваха.
Потриването на плата по кожата й беше дразнещо, и тя се запита дали ще го понесе. И беше възбудена. Чувстваше се така, сякаш изгаря жива отвътре навън.
Утробата й пулсираше от желание, вагината й бе толкова влажна, че тя се бе отказала от опитите си да възпре хлъзгавите сокове, които я държаха готова за проникване и само благодареше на Бога, че не се просмукват през дрехите й.
Когато отвори вратата на Джонас, Хармъни отбягна погледа му, пристъпи в коридора и затръшна вратата зад себе си. До Джонас, Дж. Р. „Джес“ Уордън, адвокатът на Отдела по делата на Породите, я погледна в очите с лека изненада.
— Да приключваме с това — каза остро тя, като тръгна надолу по коридора. — Уведоми ли твоя шериф вече с кого е натоварен?
— Добре ли спа миналата нощ, Хармъни? — Гласът на Джонас бе подигравателен, когато най-сетне тръгна след нея. Ноздрите му пламнаха, когато очите й се присвиха към него.
Копеле. Той знаеше. Каквото и да не бе наред с нея, той можеше да го подуши.
— Спах добре, Джонас — измърка тя заплашително, погледна към Джес, и след това отново към него. — А ти?
Устните му се извиха, въпреки че самодоволната увереност остана на лицето му.
— Аз спах доста добре. — Джонас се придвижи бавно пред нея. — Изглеждаш развълнувана тази сутрин. Нещо не е наред ли?
Хармъни се изкуши да изръмжи, но потисна това желание.
— Просто обикновената ти психоза — отвърна жената презрително, повтаряйки психологическия профил, който Джонас бе поръчал преди тя да тръгне за Броукен Бът.
Сякаш склонността й към проливане на кръв имаше нещо общо с генетиката й. Животите, които бе отнела след бягството от лабораториите, изобщо не тежаха на съвестта й. Чудовищата, които бе отстранила, бяха заболяване. Светът бе по-добър без тях.
Не че животите, които бе отнела преди бягството, преследваха сънищата й. Бяха онези, които я оставяха задъхана, мълвяща молби, докато се мъчеше да избяга от ужасите, които я спохождаха. Хармъни не беше още жива, защото обичаше живота. Нито беше тук за отмъщение. Живееше, защото знаеше за ада, който я очаква след смъртта й.
Хармъни влезе в асансьора след Джонас и се обърна с лице към вратата, пренебрегвайки погледа, който й хвърли брат й. Наричаха го Джонас Уайът. А тя го наричаше Алфа едно. Водачът на малката група от Лъвски Породи във френските лаборатории, в които бяха създадени.
Въпреки че той бе по-млад от неколцината други Породи там, неговата сила и вродено надмощие му бяха осигурили постоянно израстване в редиците. Той бе създаден като потомък от няколко специално подбрани женски, като последен опит да се види дали биха могли да създадат войника, който търсят чрез други средства. Вместо това, Джонас се бе отличил в области, които главният учен, мадам Ла Рю, изобщо не бе очаквала.
Измамен, силен, съвършено логичен и хладнокръвен, Джонас бе поел контрола над другите мъже от момента, в който достигна зрялост. Манипулираше ги, маневрираше помежду им и винаги успяваше да изкара най-доброто от тях.
Хармъни се вторачи в тавана търпеливо.