— Ланс.
Отговорът я накара да затвори очи, истината разцъфна вътре в нея. Хармъни се обърна бавно и се взря в Джонас. Той посрещна погледа й хладнокръвно.
— Какво направи с мен? — прошепна тя, знаеше, бе сигурна, че Джонас разбира какво се случва с нея и защо.
Кръвните тестове, проби от слюнка, психологически профили — те са били направени с причина. Заради това. Знаеше го. Тя не би оцеляла в този свят последните десет години и със своята работа, ако не се бе научила кога да се доверява на собствените си инстинкти.
— Нека просто кажем, че се подсигурявам — отбеляза Джонас, протегна ръка покрай нея и почука на вратата настойчиво. — Можеш да ми благодариш по-късно.
Хармъни се обърна, когато вратата се отвори и уханието на чиста, силна, мъжка страст я заля. Усети как коленете й омекват и утробата й се стяга болезнено, когато се взря в изненаданите, после подозрителни среднощни сини очи.
Ланс откъсна поглед от Хармъни, за да погледне зад нея. Намръщването му се задълбочи, а гневът изкриви чертите на лицето му.
— Какво, по дяволите, правиш ти тук? — озъби се към Джонас, миг преди да улови ръката на Хармъни и да я издърпа в стаята.
По всяко друго време факта, че някой се опитва да затръшне вратата под носа на Джонас, щеше да е смешно. Хармъни можеше дори да изпита уважение към този опит, ако не бе на път да достигне оргазъм от усещането на ръката на Ланс, обвита около нейната.
Когато Джонас пристъпи в стаята, младата жена се отдръпна от Ланс само за да се обърне и да се изправи пред още един обезсърчаващ човек.
Брейдън Арнес. Съпруг на емпата Мегън Арнес. Те я бяха проследили до Франция миналата година и почти бяха успели да я заловят.
Хармъни отстъпи назад, ръката й се насочи към пистолета, висящ на бедрото й. Отдръпна се достатъчно далеч, за да може да държи под око и тримата мъже.
Това не беше хубаво.
— Ти! Не мърдай и махни ръката си от проклетия пистолет. — Ланс посочи с пръст към нея яростно, суровата властност в гласът му накара очите й да се разширят. — А ти можеш да се разкараш от офиса ми. — Обърна се рязко, когато Джонас затвори вратата зад себе си. — Ти и твоя адвокат-мошеник. Преживях достатъчно от игричките ти миналата година, Джонас.
Джес Уордън се усмихна отчасти развеселено, отчасти със съжаление, сякаш думите му бяха по-скоро комплимент, отколкото обида. Но погледа й не се отдели от Ланс. Светлосивите й очи проблеснаха от интерес и страст. По дяволите, Хармъни можеше да подуши желанието на другата жена и това я разгневи.
— Ако си тръгна, Хармъни идва с мен. — Джонас сви рамене леко, пъхна ръце в джобовете на панталона си и се залюля на пети.
Ръката на Хармъни стисна дръжката на пистолета. Познаваше този тон, знаеше също и колко опасен може да бъде Джонас, когато го използва.
Боже, той бе такъв манипулатор. Дори Хармъни разбра, че емоциите и страстта, изгарящи Ланс, са опасна комбинация точно в този момент. Каквото и да се случваше, то изпращаше толкова много тестостерон в тялото му, че тя можеше да го подуши — тъмен, мъжествен, силно възпламеним аромат.
— Назад, Джонас — изръмжа Хармъни, косъмчетата на тила й настръхнаха, когато погледът му се насочи отново към нея.
Младата жена можеше да чуе тихото, гневно ръмжене, надигащо се в гърлото й. Нямаше представа какво го причинява или от къде идва. Всичко, което знаеше, бе, че въпреки заплахата, която Джонас насочваше към нея лично, тя няма да му позволи да се изправи срещу Ланс.
Беше наясно с внимателната, предпазлива поза на Брейдън, който я наблюдаваше, но задържа очите си върху Джонас. Другата Порода можеше да се опита да я спре, но не и преди тя да нанесе известни вреди. Достатъчно вреди може би, за да отклони вниманието му от Ланс.
— Наистина ли искаш да се върнеш обратно в Убежището, Хармъни? — попита тогава Джес хладно, докато местеше погледа си между нея и Джонас.
Хармъни се вторачи в Джонас със студена враждебност, игнорирайки изразителния тон на другата жена.
— Той няма да ме върне — поклати глава твърдо. — Не и сега. Не е изиграл тази малка тренировка за нищо.
Джонас се изсмя, изражението му бе отчасти одобрително, отчасти хитро, когато се обърна отново към Ланс.
— Тя се учи добре, въпреки времето, прекарано в убиване на дребни престъпници след лабораториите. Жалко, че не се придържа само към изтребването на войници на Съвета и Койотите, изпратени след нея. Може и да успее да ме накара да не тръгна след нея.