— Какво говори той? — Чувстваше се замаяна, извадена от равновесие. Не искаше нещо друго, освен да се плъзне по тялото му и да го умолява да я вземе, но внезапния страх, че Джонас може би е намерил идеалното отмъщение за нея, я остави неподвижна. — Жените Породи не забременяват.
— При подходящите обстоятелства могат. — Ланс направи гримаса.
— Какви обстоятелства? — Усети как паниката започва да се промъква в нея сега. Сякаш емоциите, бушуващи диво вътре в нея, не бяха достатъчни. Това бе грижа, от която не се нуждаеше.
Ланс се обърна към нея бавно, скръсти ръце на гърдите си и я погледна с гореща, едва сдържана страст.
— Разгонване. Ние се чифтосахме миналата нощ, Хармъни. Не просто се чукахме. Ако това продължи без хормоналната терапия, която Породите произвеждат, ти ще забременееш. И най-вероятно доста бързо. Сега, какво ме кара да мисля, че Джонас знаеше това?
Четвърта глава
Кръвните тестове и пробите от слюнка — това бе единствения начин да се разбере. Хармъни погледна отново към Ланс шокирано, след което се обърна бавно към Брейдън.
— Това не може да е вярно. — Тя се втренчи в него, отчаяно се нуждаеше от потвърждението му.
Брейдън въздъхна тежко.
— Вярно е. Обзалагам се, че жлезите под езика ти са подути дори сега и са горещи. В рамките на двадесет и четири часа възбудата ще стане толкова силна, че ще предизвика физическа болка. Утробата започва да се свива и да пулсира, когато хормона я атакува, а нервните ти окончания стават толкова чувствителни, че жените буквално могат да усетят въздуха около тях. Мегън го описва като предменструален синдром, умножен по хиляда. Единственото нещо, което го облекчава, е мъжката сперма. Спермата на половинката. Докосването на всеки друг мъж е изключително болезнено. Толкова много, че е непоносимо.
Той не лъжеше. Хармъни можеше да подуши една лъжа толкова лесно, колкото страстта на Ланс.
Насочи се към един стол с несигурна походка, отпусна се тежко на него и прокара пръсти през косата си с чувство на безсилие.
— Има ли лек? — Погледна Брейдън за отговор. — Тази хормонална терапия.
Той поклати глава бавно.
— Няма лек. Хормоналната терапия само облекчава най-тежките симптоми и предпазва от зачеване.
Младата жена се обърна към Ланс.
— Не мога да забременея. — Мисълта за това беше ужасяваща. Никога нейно дете нямаше да оцелее от онези, които искаха да я заловят, да я убият. — Ти не знаеш коя съм аз, Ланс. Не знаеш каква съм. — Страх прониза съзнанието й, разкъса душата й.
Усети чувството, така непознато досега, да експлодира в съществото й, докато не остана нищо друго, освен ужасяващата представа какво ще се случи с всяко нейно дете.
— Джонас. Той трябва да спре това. — Тя скочи на крака и се олюля, преди да успее да се изправи и да се втурне към вратата.
— Хармъни, почакай. Не можеш да тръгнеш след него. — Ланс я улови през кръста и я дръпна да спре, а тя започна да се съпротивлява с ръмжене. — Хармъни, по дяволите. Той си отиде. Знаеш, че го няма.
— Не — изкрещя жената, като се освободи от него и се обърна рязко. — Не. Той не може да си отиде. Трябва да оправи това.
Ланс я гледаше, погледът му бе пълен с болка. Гръдният му кош се надигаше и спускаше с вдишванията му. Хармъни се разпадаше отвътре. Тя го знаеше. През целият си живот не бе познавала болка толкова силна, толкова ослепителна, като тази, която връхлиташе съществото й сега. Дете. Не можеше да има дете, защото никога не би могла да го запази.
— Ти не знаеш каква съм аз, Ланс. — През тялото й преминаха тръпки, докато се взираше в него ужасено.
Щеше да бъде прокълната. Джонас най-сетне бе намерил начин да я унищожи. Бавно. Болезнено. Трябваше да го убие, когато имаше възможност преди десет години.
Той беше неин брат. Кръвен брат. Двамата споделяха майката, която тя бе убила. И сега той щеше да види нейното дете унищожено. Дете, което никога не бе възнамерявала да има.
— Не мога да го направя — прошепна Хармъни нещастно. — Пусни ме, Ланс. Ще си тръгна. Не ме интересува какво направи той…
— Той ще я убие, Ланс.
— Млъквай! — Тя се обърна към Брейдън и веднага забеляза, че е застанал до вратата. Нямаше начин да избяга от там.
— Ако погубиш себе си, погубваш и половинката си, Хармъни — каза остро Брейдън, златистите му очи се присвиха към нея. — Видях желанието ти да застанеш между него и Джонас. Ти се страхуваше за него. Беше решена да го защитиш. Ако избягаш от него, ти го осъждаш на същата агония, която ще изстрадаш и ти. Не си сама в това.