Хармъни се сепна от звука и потръпна в прегръдката му, а от гърлото й излезе тихо скимтене.
— Знаеш ли какво ще направи тази топка на устата ти? — Той се наведе по-близо до ухото й, докато я насочваше към тъмната баня. — Ще улови всичкия сладък афродизиак, който се излива от езика ти в устата ти. Той ще потече в твоето тяло като лава и ще те направи по-гореща от ада.
Принуди я да спре пред малката мивка.
— Това не е добра идея — прошепна жената пресипнало, поглеждайки нагоре към него. — Не прави това, Ланс. Не мога да се боря с теб. Не е честно, когато не мога да отвърна на удара.
— Но, скъпа, това не е битка. — Ланс наведе глава, докато устните му не достигнаха нейните. — Хайде сега, дай ми от сладкия си вкус. Накарай ме да полудея колкото теб.
Хармъни се опита да се съпротивлява, да го отблъсне. Но как можеш да устоиш на нещо, което не разбираш? Слабостта към един мъж, която няма смисъл. Тя се опита да убеди сама себе си, че е заради онова разгонване, за което той и Брейдън бяха говорили по-рано. Но част от нея знаеше по-добре. Знаеше, че дори без разгонването, съпротивата срещу Ланс щеше да е битка, която тя не можеше да спечели.
Така че когато устните му докоснаха нейните, сетивата й пламнаха и волята й рухна. Устните й се разтвориха пред невероятната нежност на докосването му, ласките на езика му. Леките, кратки целувки я накараха да се извие към него, копнееща за още, а ръцете й се свиха в юмруци зад гърба й.
Нима бе полудяла да му позволи да я окове така? Искаше да го докосне.
— Спокойно — прошепна той до устните й, когато тя се напрегна да се доближи. — Всичко е наред, скъпа. Само след минута ще имам цялата ти сладка целувка.
Отпи още веднъж от устните й, а езикът му ги облиза, докато нейният не го последва. Тогава той го направи. Преди Хармъни да се досети за намерението му, Ланс притегли езика й в устата си, устните му се сключиха около него и той я целуна дълбоко и силно, изсмуквайки сладкия вкус на хормона от малките жлези.
Удоволствието бе неописуемо. Хармъни се потриваше в него, опитвайки се да облекчи болката в зърната си, във влажните гънки на женствеността си. Беше в пламъци и изгаряше все по-силно с всяка секунда.
— Господи, вкусът ти — прошепна Ланс. — Ела тук, нека да приглушим очарователните ти викове. Аз съм дяволски властен човек. Малките ти викове са само за моите уши.
Той пъхна малката гумена топка в устата й и завърза каишките. Хармъни бе с белезници и със запушена уста, безпомощна пред него. Смъртта никога не е била безпомощна. Но не Смъртта стоеше пред него, осъзна тя. Беше Хармъни. Жената, която никога не е била жена.
— О, това е прекрасно. — Усмивката му беше напрегната и измъчена, ръцете му вдигнаха затъкнатата в панталоните й риза и я изтеглиха над гърдите й. — Но, скъпа, това е произведение на изкуството.
Разтвори предната закопчалка на дантеления сутиен, чашките се отдръпнаха и разкриха стегнатите връхчета на гърдите й. Викът, който се откъсна от нея, когато устните му покриха чувствителното зърно щеше да предупреди всички в сградата какво става. Топката заглуши звука ефективно, но нищо не можеше да спре невероятното удоволствие, което я връхлетя.
Устни и зъби обработваха нежното връхче, преди езикът му да се извие над него и да го привлече в горещите дълбини на устата му. Силните възбуждащи подръпвания я запратиха на ръба, което щеше да я ужаси, ако й бе останал и малко здрав разум, за да го обмисли.
Хармъни затвори очи, докато се мъчеше да се задържи изправена, да издържи на агонизиращата наслада, която я пронизваше. Беше толкова хубаво. Повече от хубаво.
Тя се опита да изкрещи името му, да умолява за още, докато той не бързаше, местеше се от едното зърно на другото, ръцете му обгръщаха гърдите й, стискаха ги, масажираха заоблените извивки. Драскането на езика му по невероятно чувствителните връхчета изпрати светкавица от изгарящо усещане към вече измъчената й утроба. Хармъни се изви по-близо към него, търсейки облекчение.
Кракът на Ланс се плъзна между бедрата й, твърдият мускул се притисна силно към женствеността й, когато той започна да я движи върху него.
Приглушените й викове бяха животински, отчаяни.
— Толкова хубави, стегнати малки зърна. — Целуна всяко от тях, преди да започне да тегли надолу мекия плат на панталоните й.
Практичният ремък на кръста й се смъкна, плъзвайки се под широкия черен колан, пристегнат на ханша й.